Читать «Притъмняващото небе» онлайн - страница 5

Завърших тази част от стенописа си в навечерието на Благовещение, когато зимата тъкмо се готвеше да отстъпи място на пролетта. Тези последни сцени ми напомниха за хрониката ми и ме върнаха към онзи кървав Великден през далечната 1312 година, когато едно жестоко убийство, извършено сред призрачните поля край Йорк, сложи началото на дълга поредица от смъртоносни предателства.

Първа глава

Моята прескъпа и всемогъща господарка.

През пролетта на 1312 година Изабела Френска вече се беше превърнала в истинска жена. Кралицата беше на шестнайсет години и по нищо не отстъпваше на приказните героини от романсите, които така настървено четеше. Снагата й беше висока и стройна, русите й коси блестяха като злато, устните й приличаха на току-що напъпил розов цвят, а ангелското й лице се озаряваше от поразителни светлосини очи с необичайна, леко издължена форма — наследство от майка й, Жана Наварска. По онова време по високите етажи на властта цареше пълен хаос. Великите лордове яростно се съпротивляваха срещу Гавестън, който беше провъзгласен за граф на Корнуол и се беше превърнал в дясната ръка на Едуард. Знамето с герба на фаворита — великолепен червен орел с разперени криле, което се вееше над кралския двор, бодеше очите им и разгаряше пламъците на междуособната война. Английските благородници се събираха в тази или в онази църква, протягаха ръце и тържествено се заклеваха да свалят и стъпчат това знаме, докато един ден не свикаха войниците си и не потеглиха към Лондон, предвождани от братовчеда на краля, Томас Ланкастър. Уви, когато стигнаха дотам, откриха, че кралят и неговата „кучка“ — подигравателното прозвище, което бяха измислили на Гавестън — вече са заминали на север, за да се укрият зад крепостните стени на Йорк. Целият кралски двор се беше преместил във францисканската обител „Сейнт Мери“, разположена между портите на замъка и река Ус — великолепен манастирски комплекс, построен около внушителна църква с висока камбанария. Все още си спомням нефа и олтара на параклиса, изпълнени с благословената светлина на хиляди свещи и украсени с образите на Възкресението и Светата Троица. Пък и как бих могла да ги забравя — не след дълго този Божи дом щеше да се превърне в арена на убийства. Но нека караме поред. И така, кралските слуги се настаниха в сградите, простиращи се от Бутам Бар до Фишъргейт Бар, а аз и господарката ми заехме стаите над главния двор на манастира.