Читать «Принципът на синхрона» онлайн - страница 3

— Ааа — и Никол вдигна назидателно пръст, — ето къде е грешката. Ти все още търсиш причината извън самите събития. Когато ти задаваш въпрос и твоят котарак ти кима, ти си представяш нещата така: моят котарак се е сдобил с разум и разбира въпросите ми. Като онези хора, които смятат, че съвпаденията са не просто съвпадения, а някакви „знамения“ на човекоподобен Бог, който надзирава цялата вселена. Тези, които се опитват да намерят опора в живота, отварят Библията където им падне — те разсъждават по същия този начин. А онези китайци, които търсят съветите на „Ай Чин“, не мислят така. Същността не е в някакъв Разум, който управлява вся и всьо, изобщо не е в някаква причина, тъй като в „сега“ няма причина. Синхронността е толкова фундаментален принцип в природата, колкото и причинността.

Сам помълча известно време, след това продължи с размишленията си:

— Вероятно ролята на двата принципа се променя в зависимост от времето и мястото…

— Какви два принципа?

— Първо, принцип на причинността: разултатът има причина и е нейна последица. Второ, принцип на синхронността: свързаните събития протичат едновременно. Древните са твърдяли, че в пространството оттатък Луната не съществуват такива неща като „случай“ или „съдба“. Че в различните части на вселената действат различни закони. Тъй като ние се отказахме от възгледите на Аристотел и Птолемей за мирозданието, сега се стремим да се самоубеждаваме в противното — че вселената е единна и навсякъде управляват едни и същи закони. Ами ако грешим? — Никол постави на масата отдавна загасналата лула. — Земята се премества. Вероятно сме влезли в такъв участък от космическото пространство, където синхронността има по-голямо значение от причинността. Става ясно, че определяните от причинността закони, по които се управляваше досегашната история на Земята, вече не са приложими там, където сме сега.

— Интересна идея — рече Ендърби. — А случайно да знаеш как тя може да бъде проверена?

— Ако съм прав, вероятно са се променили някои базови физически константи. Тоест тези, които досега бяха базови… Може са се случили и други странонсти, за които ще научим.

Ендърби включи телевизора. Първата произнесена дума „котка“ прозвуча точно в този момент, когато Мелхидес измяука от вратата да бъде пуснат на улицата. Ендърби пусна котарака, седна и се заслуша. Водещият вечерната емисия новини наистина спомена, че учените от много изследователски лаборатории са забелязали безпричинни неточности в работата на уредите и съоръженията; например ампермерите и волтмерите давали абсолютно произволни показания.

Нито Ендърби, нито Никол познаваха физиката толкова добре, че да се оправят в текста на коментара. Впрочем, ако се съди по гласа и мънкането, водещият разбираше дори още по-малко.

Следващият сюжет от програмата се отнасяше за пътните катастрофи — броят им нарастнал невероятно. „И тези произшествия — продължаваше да напомпва напрежението дикторът, — водят наистина до една общонационална КАТАСТРОФА…“