Читать «Принципът на синхрона» онлайн - страница 2

Трети позвъни някой си господин Дейтън от Бъфало. Като свърши с него, Ендърби не издържа: „И сега какво?! Ще се обади господин Бъфало от Дейтън ли? Само индианец може да има такава глупава фамилия.“ И сбърка. Обаждането наистина беше от Дейтън. Но звънеше не индианец по фамилия Бъфало — звънеше руснак с име Биков. Това се оказа последната капка. Ендърби едва изчака господин Биков да свърши, и веднага заразпитва колегите си дали са имали странни обаждания.

Оказа се — да. На един позвънили шест пъти — три от град Вашингтон и три от щата Вашингтон, шестимата клиенти били мъже и всичките на име Джордж. Друга чиновничка, току-що завърнала се от отпуска в Мексико, каза, че разговаряла по телефона пет пъти, като и в петте случая клиентите говорели с максикански акцент. На трети колега три пъти сгрешили номера му с номера на полицията, а три пъти номера му объркала самата полиция.

Ендърби позвъни на психиатър и се записа за прием още по обед.

* * *

Като му разказа за всички произшествия, Ендърби попита доктор Визелхауз:

— Можете ли да намерите някакво обяснение на тези неща?

— Позволете един въпрос — започна докторът. — Когато котаракът реагираше на вестникарските статии, неговото мнение винаги ли съвпадаше с вашето?

— Дааа… Струва ми се, да.

— Значи котаракът ви е реагирал така, както вие бихте искали? Казано иначе, държал се е като грижлив наставник?

— Според мен…

— Така — отсече докторът. — Очевидно е: вие страдате от инфантилизъм и във всичко търсите подкрепа и одобрение. Това предизвиква халюцинациите ви.

Когато Ендърби излизаше от кабинета, сестрата в приемната разговаряше с клиент на име Коткийн.

* * *

Вечерта при Ендърби за кратко прескочи старият му приятел Сам Никол и двамата се захванаха да обсъждат случките през деня. Никол напълни лулата си с много ароматичен вносен тютюн, миризмата на който прогони котарака. Ендърби се възхищаваше от своя приятел като енциклопедия от всевъзможни, понякога дори най-необичайни познания; точно затова и го попита как би обяснил тези странни събития.

Съсредоточен в дима на лулата си, Никол призна:

— Знаеш ли, и на мен ми се случи нещо твърде необяснимо. В началото реших, че е просто съвпадение, а нещата вероятно се свеждат до проявите на синхрон.

— На какво?

— На синхрон. Таки случаи ние наричаме просто „съвпадения“, но това обърква нещата. Това не са случаи и не са случайности. Протичащото в определено време събитие е свързано с всичко, което протича в същото това време.

— И какво имаш предвид?

— Има такава идея, лежи в основата на китайската книга за пророчества „Ай Чин“. Хвърляш едни пулове, после отваряш книгата на съответната страница. Защото падането на пуловете е свързано с онова, което те притеснява и тревожи в момента на хвърлянето.

— Добре. А какво кара в едно и също време да се случват най-различни неща? — попита Ендърби.