Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 12

Точно зад символа на пода се намираше голям кръгъл подиум, а концентричните му стъпала водеха до огромен трон. Самият трон сякаш беше изваян от блестящ камък, с всичките му ръбове, гладки части и вдлъбнатини. В него стоеше мъж — висок и едър, русата му коса бе леко прошарена, бронята му проблясваше, а короната му бе заострена и наподобяваше по-скоро шлем с шипове. Лотар веднага разбра, че това бе стабилен крал — крал като Лейн, който не би се поколебал да поведе битка, за да защити хората си. Тази мисъл го обнадежди.

Присъстваха и други хора — местни, занаятчии, дори селяни, които стояха с лице към подиума, но на достатъчно разстояние от него. Много от тях държаха разни неща, пергаменти, дори храна, и бързо и мълчаливо направиха път на Лотар и Кадгар.

— Да? — призова мъжът в трона, когато двамата наближиха. — Кои сте вие и защо сте дошли при мен?

А-а. Дори от тук Лотар можеше да види странния цвят на очите на краля — преливащо синьо и зелено. Те бяха остри и ясни и това още повече обнадежди рицаря. Пред него седеше мъж, който вижда ясно и точно.

— Ваше Височество — започна Лотар и дълбокият му глас леко се разнесе из широката зала. Той се спря на няколко крачки от подиума и се поклони. — Аз съм Андуин Лотар, рицар на Стормуинд. Това е моят спътник Кадгар от Даларан.

От тълпата зад него се дочу тихо шушукане.

— А това… — той се обърна, за да може кралят да види Вариан, който стоеше плътно зад него, притеснен от тълпата и странната обстановка. — Това е принц Вариан Рин, наследник на трона на Стормуинд.

Шушукането премина във възклицания, след като хората осъзнаха, че младежът е благородник, но Лотар не им обърна внимание, а се фокусира върху краля.

— Трябва да говорим с вас, Ваше Височество. Става дума за особено важен въпрос, който не търпи отлагане.

— Разбира се.

Теренас вече се изправяше и се приближи към тях.

— Моля да ни оставите — обърна се той към тълпата, а макар и любезни, думите му бяха чиста заповед.

Хората веднага се подчиниха и скоро в залата останаха неколцина благородници и стражите. Мъжете, които придружаваха Лотар, също се отдалечиха, оставяйки в близост до краля само рицаря, Кадгар и Вариан.

— Ваше Височество — Теренас поздрави Вариан, покланяйки му се като равен.

— Ваше Височество — отвърна Вариан, чието възпитание надделя над шока му.

— С голяма скръб научихме за смъртта на баща ви — продължи внимателно Теренас. — Крал Лейн беше добър човек, наш приятел и съюзник. Бъдете сигурен, че ще направим всичко по силите си, за да върнем трона ви.

— Благодаря ви — отвърна Вариан, а долната му устна леко потрепна.

— Моля седнете, кажете ми какво се случи — покани ги Теренас и посочи към стъпалата на подиума.

Той седна на горното стъпало и даде знак на Вариан да седне до него.

— Виждал съм Стормуинд и се възхищавам на мощта и красотата му. Какво е могло да унищожи такъв град?