Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 107

— Получих пълно потвърждение — започна Перинолд, — че Ордата наистина се е насочила насам.

Неколцина офицери зяпнаха.

— Очевидно възнамеряват да нападнат Лордерон и са избрали да минат през планините, за да атакуват Столицата от север.

— На какво разстояние са от нас? — попита загрижено полковник Кавдан. — Колко са? Какви оръжия носят?

Няколко мъже зад него започнаха да шушукат.

Перинолд вдигна ръка и всички се умълчаха.

— Не знам колко са далеч — отвърна той, — но предполагам, че са на ден или два път, не повече. Не знам колко са, но всички доклади сочат, че са много.

Той се усмихна, макар да осъзнаваше, че така проявява слабост.

— Това обаче нас вече не ни засяга.

Генерал Хат изправи рамене.

— Не ни засяга ли, Ваше Височество? — попита той, а дъхът му размърда посивяващите му мустаци. — Но ние сме част от Алианса и сме се заклели да воюваме срещу Ордата.

— Положението се промени — информира го Перинолд, осъзнавайки, че се поти обилно и офицерите му вече са забелязали. — Преосмислих вариантите и реших, че е по-добре да се прегрупираме за този конфликт. От сега нататък Алтерак няма да бъде част от Алианса.

Той си пое дълбоко дъх.

— Повярвайте ми, така е много по-добре.

Всички офицери останаха силно изненадани.

— Какво искате да кажете, Ваше Височество? — попита Кавдан.

— Сключих пакт за ненападение с Ордата — отвърна Перинолд. — Ние няма да попречим на марша им през планините и в замяна на това те няма да докоснат Алтерак.

Офицерите му изглеждаха объркани, някои от тях дори ядосани и удивени.

— Предпочитате да заговорничим с орките ли, Ваше Височество? — попита спокойно Хат, но с явно отвращение.

— Да, предпочитам да заговорничим с тях! — сопна се Перинолд. — Защото предпочитам да оцелеем!

Той остави гнева и ужаса да отекнат в думите му.

— Имате ли представа срещу какво сме изправени? Ордата, цялата Орда възнамерява да помете планините ни! Домовете ни! Имате ли представа за числеността им? Хиляди! Десетки хиляди!

Хат кимна гневно, както и още няколко от присъстващите. Те бяха запознати с докладите.

— А имате ли представа какви същества са орките? Аз видях един от тях и той стоеше до мен не по-далеч, отколкото сте вие сега. Огромни са! Високо са почти колкото троловете, но са два пъти по-широки! С масивни мускули, бивници и остри зъби… Този орк държеше чук, който могат да повдигнат трима мъже, а той го размахваше като детска играчка! Няма човек, който да може да надвие такова нещо! Те ще ни избият до крак, не разбирате ли? Вече са опустошили Стормуинд, а Алтерак ще е следващият.

— Но Алианса… — започна Хат, а Перинолд горчиво се засмя.

— Какво Алианса? — попита той. — Къде са те сега? Не са тук, това поне е сигурно! Ние сформирахме Алианса, за да защитим кралствата си от точно такъв тип атака, а ето ни сега — Ордата ни диша във вратовете, а от Алианса няма и следа. Те ни изоставиха, не виждате ли?

Той чуваше как гласът му започва да става истеричен и се опита да се овладее.

— Сега всяко кралство ще се бори само за себе си — каза им той възможно най-спокойно. — Трябва първо да се погрижа за Алтерак. Другите крале биха постъпили по същия начин.