Читать «Приказка на зулу (Приказка на зулу)» онлайн - страница 2

А в това време братът на девойката видял насън, че човекоядци преследват сестра му. Тръгнал той към онова място, което му се присънило, и видял тълпа човекоядци да секат едно дърво. Попитал ги:

— Какво правите, приятели?

А човекоядците отговорили:

— Ела да ни помогнеш, горе на дървото е нашата дъщеря!

Погледнал момъкът нагоре и видял сестра си.

Покатерил се той на дървото и заедно със сестра си се изкачили още по-нагоре. И на върха те видели прекрасна страна. Влезли в тази невиждана страна и взели да ходят там и да разглеждат всичко. Намерили къща, голяма и хубава. Къщата била зелена и подът в тази къща бил чист. Дълго ходили те по тази чудесна страна, а далече долу виждали земята. Но се страхували да слязат, защото виждали и човекоядците, които обикаляли да търсят храна. В прекрасната страна момъкът и девойката намерили един вол и го подкарали към зелената къща. Заклали вола, одрали му кожата и я постлали на слънце да я сушат. После стъкнали в къщата огън и взели да пекат месото.

А човекоядците долу на земята подушили вкусната миризма, почнали да се оглеждат наоколо, но нищо не забелязали. А когато погледнали нагоре, видели къщата.

И казал момъкът на сестра си:

— Ето един човекоядец като оня, който те преследваше на земята.

— Хайде да го изкачим тук — предложила сестрата. — Щом имаш копие, няма защо да се боим. Човекоядецът няма да ни изяде, той ще се страхува от копието.

Тогава братът я попитал:

— А с какво да го изкачим?

— Не знам — отговорила девойката.

— Хайде да нарежем кожата, докато е още влажна, да направим въже и да изтеглим с това въже човекоядеца — рекъл момъкът и излязъл с копието от къщи, нарязал кожата к свързал въжето. След това спуснал единия край на въжето на земята и рекъл на човекоядеца:

— Хвани се за въжето, качи се по него тук.

— Ще падна, ако се покача по това въже, то е много тънко за мене! — отвърнал му човекоядецът.

А те казали:

— Не, няма да се скъса, то е много яко. Качвай се по-скоро!

Закатерил се човекоядецът по въжето. Когато стигнал до средата, момъкът посъветвал сестра си:

— Пусни въжето, нека падне долу.

— Не — рекла сестрата, — по-добре да го изтеглим тук и да го мъчим, както той ни мъчеше там, на земята.

Но братът рекъл:

— Ние после пак ще го изтеглим.

Съгласила се сестрата. Пуснал момъкът въжето, и човекоядецът паднал долу и се развикал:

— Ох, ох, татко мой! Умирам! Вие казахте, че ще ме държите здраво, а пуснахте въжето. Аз си натъртих задника!

А момъкът му казал:

— Ех, човекоядецо, стана без да искаме, въжето ни се изплъзна случайно. Сега ще ти хвърлим още по-яко въже, дръж се за него по-здраво!

Хванал човекоядецът въжето, закатерил се пак. Братът и сестрата му помогнали да се изкачи, повели го към къщи. Там те пекли месо и яли, а на човекоядеца не дали нищо. Човекоядецът ги гледал и слюнки му текли от глад. Но те не му дали нищо. Така изяли цялото печено месо.