Читать «Приказка на зулу (Приказка на зулу)» онлайн - страница 2
Девойката и човекоядците
А в това време братът на девойката видял насън, че човекоядци преследват сестра му. Тръгнал той към онова място, което му се присънило, и видял тълпа човекоядци да секат едно дърво. Попитал ги:
— Какво правите, приятели?
А човекоядците отговорили:
— Ела да ни помогнеш, горе на дървото е нашата дъщеря!
Погледнал момъкът нагоре и видял сестра си.
Покатерил се той на дървото и заедно със сестра си се изкачили още по-нагоре. И на върха те видели прекрасна страна. Влезли в тази невиждана страна и взели да ходят там и да разглеждат всичко. Намерили къща, голяма и хубава. Къщата била зелена и подът в тази къща бил чист. Дълго ходили те по тази чудесна страна, а далече долу виждали земята. Но се страхували да слязат, защото виждали и човекоядците, които обикаляли да търсят храна. В прекрасната страна момъкът и девойката намерили един вол и го подкарали към зелената къща. Заклали вола, одрали му кожата и я постлали на слънце да я сушат. После стъкнали в къщата огън и взели да пекат месото.
А човекоядците долу на земята подушили вкусната миризма, почнали да се оглеждат наоколо, но нищо не забелязали. А когато погледнали нагоре, видели къщата.
И казал момъкът на сестра си:
— Ето един човекоядец като оня, който те преследваше на земята.
— Хайде да го изкачим тук — предложила сестрата. — Щом имаш копие, няма защо да се боим. Човекоядецът няма да ни изяде, той ще се страхува от копието.
Тогава братът я попитал:
— А с какво да го изкачим?
— Не знам — отговорила девойката.
— Хайде да нарежем кожата, докато е още влажна, да направим въже и да изтеглим с това въже човекоядеца — рекъл момъкът и излязъл с копието от къщи, нарязал кожата к свързал въжето. След това спуснал единия край на въжето на земята и рекъл на човекоядеца:
— Хвани се за въжето, качи се по него тук.
— Ще падна, ако се покача по това въже, то е много тънко за мене! — отвърнал му човекоядецът.
А те казали:
— Не, няма да се скъса, то е много яко. Качвай се по-скоро!
Закатерил се човекоядецът по въжето. Когато стигнал до средата, момъкът посъветвал сестра си:
— Пусни въжето, нека падне долу.
— Не — рекла сестрата, — по-добре да го изтеглим тук и да го мъчим, както той ни мъчеше там, на земята.
Но братът рекъл:
— Ние после пак ще го изтеглим.
Съгласила се сестрата. Пуснал момъкът въжето, и човекоядецът паднал долу и се развикал:
— Ох, ох, татко мой! Умирам! Вие казахте, че ще ме държите здраво, а пуснахте въжето. Аз си натъртих задника!
А момъкът му казал:
— Ех, човекоядецо, стана без да искаме, въжето ни се изплъзна случайно. Сега ще ти хвърлим още по-яко въже, дръж се за него по-здраво!
Хванал човекоядецът въжето, закатерил се пак. Братът и сестрата му помогнали да се изкачи, повели го към къщи. Там те пекли месо и яли, а на човекоядеца не дали нищо. Човекоядецът ги гледал и слюнки му текли от глад. Но те не му дали нищо. Така изяли цялото печено месо.