Читать «Приказка на зулу (Приказка на зулу)» онлайн

Девойката и човекоядците

Приказка на зулу

Веднъж човекоядците тръгнали на лов и отишли много надалеко. И ето че съгледали едни момчета, които пасели добитък; а тези пастирчета не забелязали човекоядците, защото имало гъста мъгла. Човекоядците задигнали един овен и тръгнали да се връщат. А в къщата им живеела една девойка, която те били откраднали по-рано.

Приготвили се човекоядците отново да отидат на лов и заръчали на девойката да не изпича овена, който донесли:

— Не печи овена, защото, ако подушат миризмата на месо, ще дойдат други човекоядци и ще те отвлекат!

И човекоядците пак отишли надалеко.

Но по пладне девойката огладняла; изпекла месото и го изяла. Подушили миризмата на печеното други човекоядци, засумтели и рекли:

— Ум, ум! Откъде е тази вкусна миризма?

И по миризмата тръгнали да търсят мястото, дето се пекло месото.

Девойката живеела заедно с човекоядците в една скала с две пукнатини. Тази скала се отваряла по заповед на нейните господари и им се подчинявала. И ето че когато дошли другите човекоядци до тая скала, дето се намирала девойката, единият от тях рекъл:

— Скала Тунжамбили, отвори се!

Но девойката чула чужд глас, разбрала, че са други човекоядци, и рекла:

— Вън! Нека се маха оттука дългокосият човекоядец. Той не е стопанин на скалата!

Отишъл този човекоядец и си втикнал в гърлото мотика. Върнал се пак при скалата и заговорил с тънък глас, който приличал на гласа на стопанина:

— Скала Тунжамбили, отвори се, пусни ме да вляза!

Отворила се скалата, влезли човекоядците и изяли овена. Уплашила се девойката, затреперила от страх, изгубила сили. А човекоядците й рекли:

— Ние ще отидем на лов, а ти остани тук и ни чакай!

Отишли човекоядците на лов.

Девойката знаела, че когато се върнат, ще я изядат, и решила, че е по-добре да избяга. Взела едно гърне, сипала в него царевични зърна и избягала. Върнали се човекоядците и един от тях пак рекъл:

— Скала Тунжамбили, отвори се!

Но отговор нямало. И пак заповядал на скалата да се отвори, но му отговорило само мълчание. И разбрал тогава човекоядецът, че девойката е избягала. Повикал своите другари и тръгнали да я гонят.

Излезли те на пътя и видели по него разсипани царевични зърна. Взели да събират царевицата и да я ядат, защото царевицата е любимо ядене на всички човекоядци. А девойката пръснала тези царевични зърна, като бягала. Тя знаела, че човекоядците ще я гонят, и разпръснала много царевица, та те, като я събират, да изостанат. Така и станало. Докато човекоядците събирали царевицата, девойката тичала напред. Когато човекоядците събрали всичката царевица, отново хукнали да гонят девойката. Тя пръснала останалата царевица и пак побягнала напред.

Но скоро девойката така се уморила, че не могла вече да върви. Видяла едно огромно дърво, покачила се на него и се скрила в клоните му. Дошли човекоядците до дървото. Те също били много уморени и седнали да си починат под него.

И случило се така, че човекоядците вдигнали глава и видели девойката. Зарадвали се човекоядците, грабнали брадвите си и започнали да секат дървото. Дървото било вече готово да падне, залюляло се силно, но се закрепило в земята и не паднало. Отново човекоядците почнали да секат дървото, пак се разлюляло то и отново се закрепило. И третия път се случило същото.