Читать «Призрачна музика» онлайн - страница 4
Александра Маринина
Още през първите дни новият министър заяви, че оперативно-издирвателната дейност е най-важният елемент от борбата с престъпността и от днес нататък ще й се отделя първостепенно внимание. Не пипнаха началника на Главното управление на вътрешните работи на град Москва и съответно в самото управление засега също не се предвиждаха кадрови промени. Началникът на отдела, в който работеше Настя, остана на поста си и тя вече можеше да се върне. След като поработи при Заточни почти десет месеца, тя успя да обучи капитан Дюжин на основната аналитична работа и да получи поредното си звание — подполковник, с което нямаше как да се сдобие на „Петровка“, тъй като длъжността й не позволяваше това, тъй че с генерала се разделиха мирно и кротко. Както се казва, „като свои хора“.
— Е, деца мои — започна през онази сутрин всекидневната оперативка полковник Гордеев, — престъпниците се оказаха по-издръжливи от нас. Ние сме готови да се заврем къде ли не от жега, а пък те се чувстват доста бодри. Откъде ли вземат сили? Вчера Селуянов беше дежурен за целия град и ни ощастливи с убийството на някоя си госпожа Дударева, генерален директор на фирма… — Той надникна в подредените на бюрото книжа. — … фирма „Турела“. Занимава се с туристически бизнес. Дамата е състоятелна, да не кажа нещо повече. Делото е заведено на окръжно ниво и засега не ни закачат, но като се има предвид, че това може да се окаже някакво разчистване на сметки в бизнес средите, всеки момент могат да ни включат. Няколко дни няма да ме има: тази вечер заминавам в командировка, ще ме замества Коротков. Тъй че раздавам картите предварително. Ако пристигне нареждане да се включим в разследването на убийството на Дударева, с това ще се заеме Селуянов. Кажете му, когато се наспи и дойде на работа утре. Разбра ли, Коротков? Натисни приятеля си, няма защо да го жалиш. Знам, че тия дни е решил да се жени, а вие всички тутакси ще се втурнете да го прикривате. Толкова по този въпрос, а сега ми докладвайте текущата работа. Доценко, започни с убийството на Волошчиков…
Настя се радваше, че докато я нямаше тук, никой не бе окупирал обичайното й място в ъгъла. Повечето от служителите на отдела седяха около заседателната маса, а онези, за които не оставаше място, се настаняваха на столовете покрай стената. А в ъгъла на кабинета на полковник Гордеев имаше едно вехто ниско кресло с избеляла протрита тапицерия, което бе толкова разклатено и потрошено, че ако човек тежеше повече от осемдесет килограма, просто не биваше да рискува и да сяда в него. Настя Каменская тежеше по-малко и затова обичаше да сяда там, без да се страхува.