Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 64

— Благодаря ти. Ще внимавам. И ти ли се интересуваш от билки и корени? Не знаех, че писарите се занимават с подобни неща.

Изведнъж осъзнах, че тя наистина ме смята за чирак на писаря. Не виждах причина да променям заблуждението й.

— Ами… Федрен ги използва понякога за мастилата си. Особено когато в текста са вплетени рисунки и трябва да се използват различни цветове.

— Виж, това е нещо, което бих искала да видя с очите си — каза тя чистосърдечно и аз без колебание взех да мисля как да го уредя до няколко дни.

— Може да успея да ти изнеса някое копие, за да го прочетеш — обещах й.

Тя се засмя, но малко напрегнато.

— Че аз не мога да чета! Е, ти сигурно си се научил, обаче аз…

— Малко — отвърнах и останах изненадан от завистта, която прочетох в очите й, когато й показах списъка с поръчките и добавих, че мога да го прочета.

Стигнахме вратата на работилницата и спряхме. Тя постоя, свела глава, после си пое дъх и неочаквано попита:

— Ще опиташ ли да ми прочетеш нещо?

— Да — отвърнах радостно.

— Когато… откакто започнах да нося поли, татко ми даде вещите на мама. Като момиче е била прислужница на една знатна дама в крепостта и там са я учили на четмо и писмо. Имам няколко дъсчици, останали от нея. Искам да знам какво е написала.

— Ще ти помогна — казах.

— Баща ми е в работилницата — каза тя, сякаш ме предупреждаваше за нещо.

— Трябва да отнеса тези покупки на писаря Федрен — напомних й аз. — Не бива да закъснявам.

— Прави се, че се познаваме отскоро — предупреди ме тя и отвори вратата.

Последвах я, но без да бързам, сякаш се бяхме срещнали случайно. Оказа се, че предпазливостта ми е излишна.

Баща й беше заспал на един стол до огнището. Останах потресен от това колко се е променил. Беше още по-мършав, кожата на лицето му бе като кора на загниващ плод.

Погледнах цвета на ноктите и устните му и разбрах, че няма да живее още дълго. Вероятно бе престанал да бие Моли просто защото нямаше сила за това. Тя ми даде знак да не вдигам шум и изчезна зад завесата, разделяща дома им от работилницата.

Огледах обстановката. Стаята беше достатъчно просторна и уютна, въпреки ниския таван. Подът беше пометен и вещите подредени — вероятно за това се беше погрижила Моли. Ухаеше приятно на ароматизирани свещи. Готовата продукция беше подредена в сандъци покрай стените, за да бъде представена на евентуалните купувачи. Освен свещите забелязах няколко гърнета с мед, страничен продукт от пчелина в двора, където семейството добиваше восъка.

Моли влезе и ми даде знак да я последвам. Носеше няколко дъсчици и ги сложи на масата в другото помещение. След това ме погледна, стиснала устни, сякаш се питаше дали постъпва правилно.

Дъсчиците бяха обработени по старовремски начин — дялани и загладени с пясък. Буквите бяха изписани внимателно, след това покрити с прозрачен лак. Бяха пет на брой, всичките изписани до края. Четири от тях представляваха рецепти за изцеряващи свещи. Докато четях полугласно всяка рецепта на Моли, виждах как се опитва да ги запомни. На петата обаче се поколебах, после казах: