Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1121

— Можеш да предскажеш кога ще завършат дракона. Боя се, че дотогава няма да успеем да измислим нищо друго.

Шутът поклати глава.

— Какво? — попитах го.

— Съмнявам се, че сме били призовани тук, за да правим метли и арфи. Този период ми прилича на затишие пред буря, приятелю.

— Виж, това вече е ободряваща мисъл — отвърнах намусено. Но се зачудих дали няма да се окаже прав.

— Ще ми разкажеш ли какво се случи нощес?

Когато свърших, шутът широко се усмихваше.

— Находчиво момиче — гордо отбеляза той. — Смяташ ли, че дъщеря ти ще е осезателка? Или ще е умела?

Никога не се бях замислял за това.

— Надявам се да не е — отвърнах. И се изненадах от собствените си думи.

Когато Искрен и Кетъл станаха, едва се бе зазорило. Те изпиха по чаша бульон на крак, взеха си по парче сушено месо и се запътиха към дракона. Кетрикен също излезе от шатрата на краля. Очите й бяха кухи. Тя изпи само половин чаша бульон и я остави настрани. Върна се в шатрата и отново се появи с импровизиран чувал, направен от одеяло.

— За дърва — безизразно отговори кралицата на въпросително повдигнатите ми вежди.

— Тогава с Нощни очи ще дойдем с теб. Трябва да събера клонки за метла. А той трябва да свърши нещо друго, освен да спи и да дебелее.

„А ти се страхуваш да отидеш в гората без мен.“

„Ако гората е пълна с глигани като последния, си съвсем прав.“

„Може би Кетрикен ще вземе лъка си?“

Но докато се обръщах, за да й предам това предложение, тя се вмъкваше в шатрата за оръжието си.

— В случай, че срещнем друг глиган — каза ми кралицата, когато излезе.

Ала експедицията ни мина без произшествия. Местността извън каменоломната бе хълмиста и приятна. Спряхме на потока да се напием и да се измием. Зърнах проблясъци на риби във водата и вълкът незабавно поиска да наловим. Отговорих му, че ще го направим, след като свърша с метлата, и той неохотно ме последва. Набрах клонки и намерих дълга права пръчка за дръжка. После напълнихме чувала на Кетрикен с дърва, които настоях да нося аз, така че нейните ръце да са свободни за лъка. На връщане отново спряхме на потока. Потърсих място, където растителността да надвисва над водата, и скоро открихме такова. Докато опипвахме подмолите, изгубихме малко повече време, отколкото бях възнамерявал. Кетрикен досега не бе ловила риба така и отначало прояви известно нетърпение, но после схвана как се прави. Никога не бях виждал такъв вид пъстърва — с розови петна по коремчето. Уловихме десет и аз ги изчистих на място. Нощни очи лапаше вътрешностите им още в мига, щом ги изкормех. Кетрикен ги наниза на върбова пръчка и се върнахме в лагера.

Не бях съзнавал колко много ме е успокоил този кратък отдих, докато не зърнахме черната колона, която пазеше входа на каменоломната. Тя ми се стори по-зловеща от всякога, като някакъв тъмен заплашителен показалец, размахан, за да ме предупреди, че това наистина може да се окаже затишие пред надвиснала буря. Когато минавахме покрай нея, потръпнах. Чувствителността ми към Умението, изглежда, отново се усилваше. Стълбът съблазнително излъчваше овладяна сила. Спрях да разгледам изсечените отгоре му надписи.