Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1116

— Ваше величество. Ако ми кажете какво не зная, сигурно сам ще мога да реша…

— Решението не е твое, момко. Ако наистина искаш да помогнеш, иди да накъсаш клонки и направи метла. Измети парчетата и праха. Много е неудобно да стоиш на колене върху тях.

— Предпочитам да ви помогна истински — измърморих, докато се отдалечавах.

— Фицрицарин! — Гласът му прозвуча остро, глас, какъвто като малък не бях чувал никога. Стреснато се обърнах.

— Прекрачваш границата — твърдо заяви Искрен. — Моята кралица поддържа огньовете и ми точи длетата. Над такава работа ли се поставяш?

В такъв момент е най-подходящ краткият отговор.

— Не, ваше величество.

— Тогава ми направи метла. Утре. Колкото и да не ми се ще да го кажа, сега всички ще си починем, поне за известно време. — Той бавно се изправи, олюля се и нежно постави сребърната си ръка върху огромното рамо на дракона. — Призори — обеща Искрен.

Бях очаквал да повика Кетъл, но тя вече бе станала и са протягаше. Бяха свързани с Умението. Думите вече бяха излишни. Ала не и за неговата кралица. Искрен заобиколи статуята и отиде при Кетрикен, която седеше до един от огньовете и точеше едно длето. Силният шум заглуши меките ни стъпки. За миг кралят спря и погледна жена си, после тихо каза:

— Милейди, време е да поспим.

Кетрикен се обърна и с покритата си със сивкава прах длан отметна непокорните кичури от челото си.

— Както желаете, милорд. — Успя да скрие почти цялата болка в гласа си.

— Аз не съм чак толкова уморена, ваше величество. Мога да продължа да работя, ако искате. — Бодрият глас на Кетъл беше почти дразнещ. Забелязах, че Кетрикен изобщо не се обръща да я погледне. Искрен само рече:

— Понякога е по-добре да си починеш, преди да се умориш. Ако спим, докато е тъмно, по светло ще работим по-добре.

Кралицата потръпна, сякаш я беше укорил.

— Мога още повече да разпаля огньовете, милорд, ако желаете — рече тя.

— Не. Искам да си почина. Заедно с вас. Ако сте съгласна, милейди.

Това бе само сянка на неговата обич, ала Кетрикен се вкопчи в нея.

— С удоволствие, милорд. — Заболя ме, че се задоволява с толкова малко.

„Тя не е доволна, Фиц, нито пък аз съм безчувствен за болката й. Давам й каквото мога. Каквото е безопасно да й дам.“

Моят крал все още с лекота четеше мислите ми. Смирен, аз им пожелах лека нощ и се запътих към шатрата. Когато се приближихме, Нощни очи се надигна, протегна се и се прозя.

„Ходи ли на лов?“

„При цялото това месо защо да ходя на лов?“ Чак сега забелязах купчината кокали около него. Той отново легна сред тях, уви опашка около носа си, по-богат от всеки друг вълк. За миг му завидях.

Славея садеше на пост край огъня пред шатрата, отпуснала арфата в скута си. Понечих с кимване да я подмина, после спрях и погледнах инструмента. Тя с радостна усмивка го вдигна пред очите ми.