Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1107

Зърнах влага в очите му. Той се обърна и се отдалечи. Не можах да се насиля да тръгна след него, но Нощни очи безшумно стана и го последва.

— Фицрицарин. — Искрен си пое дъх и тихо каза: — Фиц, ще се опитам да довърша дракона. Нищо повече не мога да направя. Само се надявам, че ще е достатъчно.

Отчаянието ми даде дързост.

— Няма ли да го направите заради мен, кралю? Няма ли да използвате Умението си и да предупредите Бърич и Моли, за да могат да избягат от Рибарски бряг, преди да ги открият?

— О, момчето ми — съчувствено рече той и пристъпи към мен. — Дори да смеех, боя се, че вече нямам сила. — Кралят вдигна глава и огледа поред всички ни. Очите му най-дълго се задържаха върху Кетрикен. — Всичко ми изневерява. Тялото ми, умът ми и Умението ми. Страшно съм уморен и от мен не е останало почти нищо. Когато убих Карод, изгубих Умението си. Оттогава работата ми рязко се забави. Отслабва даже чистата сила на ръцете ми и стълбът е затворен за мен — не мога да премина през него, за да подновя магията. Боя се, че може сам да съм се погубил. Боя се, че няма да съм в състояние да довърша задачата си. Накрая може да проваля всички ви. Всички ви и целите Шест херцогства.

Кетрикен скри лице в шепи. Помислих си, че ще заплаче. Но когато отново вдигна глава, видях силата на любовта й към него да сияе над всичко друго, което изпитваше.

— Щом вярваш, че трябва да го направиш, тогава ми позволи да ти помогна. — Тя посочи дракона. — Все трябва да мога да направя нещо, за да ти помогна да го завършиш. Покажи ми къде да дялам камъка, а после ти ще продължиш с подробностите.

Искрен тъжно поклати глава.

— Щеше ми се да можеш. Но трябва да го направя сам. Трябва да направя всичко сам.

Кетъл неочаквано скочи, застана до мен и ме изгледа така, като че ли аз съм виновен за всичко.

— Ваше величество крал Искрен — започна старицата. Сякаш изгуби кураж за миг, после заговори още по-високо. — Милорд, вие грешите. Малко дракони са създавани от сам човек. Поне не драконите на Шестте херцогства. Не зная какво могат да направят сами другите, истинските Праотци. Но зная, че драконите, създадени от хора от Шестте херцогства, най-често са били дело на цели котерии, а не на сам човек.

Искрен я гледаше безмълвно. После с разтреперан глас попита:

— Какво казваш?

— Казвам каквото зная. Каквото и да си мислят за мен някои. — Тя се огледа, сякаш искаше да се сбогува с нас, след това се обърна единствено към краля: — Милорд, аз се казвам Ветрушка и някога бях от котерията на Стълб. Но използвах Умението си, за да убия друга жена, член на моята котерия. От ревност. Това беше държавна измяна, защото от нас зависеше могъществото на кралицата. И аз я провалих. За това бях наказана така, както повели кралското правосъдие. Умението ми бе запечатано и аз бях затворена в себе си, неспособна да се пресягам извън стените на тялото си, неспособна да приемам докосването на онези, които обичам. Направи го собствената ми котерия. Заради самото убийство кралицата завинаги ме прогони от Шестте херцогства. Прати ме надалеч, та да не би някой умел да се съжали над мен и да се опита да ме освободи. Тя каза, че не си представяла по-тежко наказание и че някой ден в самотата си съм щяла да копнея за смъртта. — Кетъл бавно се свлече на старческите си колене. — Ваши величества, тя беше права. Сега ви моля за милост. Или ме убийте. Или… — Тя постепенно вдигна глава. — Или използвайте силата си, за да ме отворите за Умението. И аз ще ви служа като котерия, за да издялате своя дракон.