Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1102

— Не разбирам. В Планините има кехлибар, кожи и…

— Не, не — поклати глава шутът. — Не става въпрос за нищо подобно. Гален не разкрил цялата си тайна на Славен, защото тогава нямало да има власт над неговия брат. Но след смъртта на главния учител Славен незабавно присвоил свитъците и книгите и започнал да ги изучава. Той не владее древните езици, но се боял да потърси помощта на други, за да не открият тайната му. Накрая обаче я разгадал и се ужасил. Защото вече нетърпеливо бил пратил Искрен в Планините, за да умре по време на някакво глупаво търсене. Той най-сетне разбрал, че силата, която Гален търсил за него, била силата на Праотците. И веднага решил, че Искрен се е наговорил с теб да намери същата тази сила за себе си. Как смеел да се опита да открадне съкровището, което Славен толкова дълго и с толкова много усилия бил търсил! Как смеел да се опита да направи Славен на глупак по такъв начин! — Шутът мрачно се усмихна. — Според него властта над Праотците е негово рождено право, а ти се опитваш да му го отнемеш. Славен смята, че като се стреми да те убие, защитава правдата и справедливостта.

Седях и кимах на думите му. Мозайката се подреждаше. Празнотите в моето разбиране за мотивите на Славен се попълваха и се получаваше ужасяваща картина. Знаех, че този човек е амбициозен. Знаех също, че се страхува и подозира всеки и всичко, което не е в състояние да контролира. Аз бях представлявал двойна опасност за него — съперник за бащината му обич и човек със странна осезателна дарба, която той нито разбираше, нито можеше да унищожи. За Славен всеки друг на света бе или оръдие, или заплаха. Всички заплахи трябваше да се елиминират.

Навярно никога не му беше хрумвало, че единственото ми желание е да ме остави на мира.

35

Тайните на Кетъл

Никъде не се споменава кой е издигнал Свидетелските камъни на хълма край Бъкип. Те спокойно може да са отпреди построяването на самия замък. Предполагаемата им сила, изглежда, няма нищо общо с култа към Еда и Ел, но хората вярват в това със същия яростен религиозен фанатизъм. Дори онези, които се съмняват в съществуването на богове, все пак се колебаят да полагат лъжливи клетви пред Свидетелските камъни. Черни и изтрити от вековете, те се извисяват високо над хълма. Дори някога да са имали някакви надписи, ветровете и водата са ги изличили.

Тази сутрин Искрен стана пръв — излезе със залитане от шатрата си още когато първите слънчеви лъчи връщаха багрите на света.

— Моят дракон! — Извика той, докато стоеше и премигваше срещу светлината. — Моят дракон! — Сякаш очакваше да е изчезнал.

Дори когато го уверих, че драконът му си е там, той продължи да се държи като разглезено дете. Искаше незабавно да продължи работата си. С много усилия успях да го убедя да изпие чаша чай от коприва и мента и да хапне малко изпечено на шиш месо. Кралят не пожела да изчака овесената каша да кипне и напусна лагера с месото и меч в ръка. Изобщо не спомена за Кетрикен. Скоро отново чух стърженето, стърженето, стърженето на върха на меча му в черния камък. Сянката на някогашния Искрен, която бях видял вечерта, беше избягала с настъпването на утрото.