Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1071

Забих поглед в земята. После вдигнах очи към шута. Колебливо се пресегнах към него с Умението. Не усетих нищо. Може би непостоянната ми дарба отново ме мамеше. Ала ми се струваше по-вероятно Кетъл да е права — самодивското биле, което шутът току-що бе изпил, го беше направило нечувствителен за мен.

Кетъл свали котлето от огъня и шутът безмълвно й подаде чашата си. Тя отчупи парченце от горчивата кора и го заля с вода. После въпросително ме погледна. Огледах лицата, но никъде не открих помощ. Взех една от чашите край огъня. Старческото лице на Кетъл помръкна. Тя стисна устни, ала не каза нищо. Просто бръкна в торбичката и зарови пръсти на дъното, където билката се бе стрила на прах. Вперих очи в празната чаша и отново ги вдигнах към Кетъл.

— Казваш, че взривът на Умението може да ги е погубило, така ли?

Тя бавно поклати глава.

— Не можем да разчитаме на това.

Не можех да разчитам на нищо. Нищо не беше сигурно.

Оставих чашата на земята и се запътих към одеялата си. Изведнъж се почувствах ужасно уморен. И уплашен. Знаех, че Уил ме търси. Дори да се скриех в самодивското биле, това можеше да не се окаже достатъчно, за да го отблъсне. Само щеше да отслаби и без това вече разклатените ми стени. И тогава разбрах, че тази нощ изобщо няма да мога да мигна.

— Ще остана на пост — казах и се надигнах.

— Не бива да си сам — свадливо рече Кетъл.

— Вълкът го пази — уверено отвърна Кетрикен. — Той може да помогне на Фиц срещу тази лъжлива котерия повече от всеки друг.

Зачудих се откъде знае, ала не посмях да я попитам. Взех си плаща и излязох навън край гаснещия огън, за да наблюдавам и да чакам като прокълнат.

32

Рибарски бряг

Към Осезанието се отнасят с голямо презрение. На много места то се смята за извращение и се твърди, че осезателите се съвкупявали с животни, за да придобият тази магия, или принасяли в жертва деца, за да получат дарбата да говорят с животни и птици. Споменава се дори за сделки, сключвани с древните демони на земята. Според мен Осезанието е най-естествената магия. Именно то позволява на ято птици едновременно да завие в друга посока или на ято рибки да остане заедно в бързо течащ поток. И пак то праща майката при леглото на детето й, точно когато бебето се събужда. Смятам, че Осезанието е в сърцето на всички видове безсловесно общуване и че всички хора притежават известна склонност към него, независимо дали го осъзнават.

На другия ден отново стигнахме до пътя на Умението. Докато минавахме покрай зловещия каменен стълб, усетих, че ме привлича.

— Искрен може да е само на крачка от мен — тихо казах аз.

— А може да си само на крачка от смъртта си — изсумтя Кетъл. — Нито капчица здрав разум ли не ти е останала? Смяташ ли, че който и да е умел е способен да издържи срещу обучена котерия?

— Искрен издържа — отвърнах аз, като си мислех как ме беше спасил в Трейдфорд. През остатъка от сутринта Кетъл продължи да върви със замислено изражение.