Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1021

Спрях. Това беше площадът, където предната вечер се бях опомнил, коленичил в снега. Колона в центъра му. Спомнях си някакъв паметник, който се извисяваше над мен. Запътих се натам. Видях, че е от вездесъщия черен камък с искрящи кристали. За уморените ми очи той излъчваше същото загадъчно нереално сияние като другите сгради. По повърхността му бяха гравирани йероглифи. Бавно го обиколих. Някои, бях сигурен в това, навярно бяха като онези, които бях преписал в кулата. Дали това беше някакъв пътеуказател? Пресегнах се и докоснах познатите символи.

Нощта около мен се завъртя. Зави ми се свят. Понечих да се подпра на колоната, но някак си не я улучих и политнах напред. Протегнатите ми ръце не намериха опора и се проснах по очи върху твърдия сняг. Известно време лежах неподвижно и премигвах с невиждащи очи в тъмнината. Сетне ме блъсна топла плътна тежест. „Братко! — весело ме поздрави Нощни очи, навря студения си нос в лицето ми и побутна главата ми, за да ме събуди! — Знаех си, че ще се върнеш. Знаех си!“

28

Котерията

Загадъчността, която обгръща Праотците, отчасти се дължи на това, че почти няма две техни изображения, които да си приличат. И не само гоблените и свитъците, които са копия на по-древни творби, но и малкото образци, оцелели от времето на крал Мъдрост. Някои от тях носят повърхностни прилики с легендите за дракони: криле, нокти, люспеста кожа и огромно тяло. Ала други — не. Поне на един гоблен Праотецът е представен като човек, но с великански ръст и златиста кожа. Няма единодушие дори по отношение на броя на крайниците, които има тази благородна раса. Възможно е да са с по четири крака и две крила или изобщо да нямат криле и да ходят на два крака като хората.

Предполага се, че за тях има толкова малко писмени сведения, тъй като навремето всички са знаели какво представляват. Също както никой не намирал за нужно да описва в свитъци що е това кон, никой не е смятал, че някой ден Праотците ще съществуват само в легендите. Това донякъде е логично. Ала човек само трябва да погледне всички свитъци и гоблени, на които конете са представени като елемент от ежедневния живот, за да открие грешката в тази логика. Ако ги бяха приемали като част от живота, Праотците щяха да се изобразяват много по-често.

След един-два объркани часа отново се озовах при другите в шатрата. След като бях прекарал един почти топъл ден в града, нощта ми се струваше още по-студена. Сгушихме се под одеялата си. Бяха ми казали, че предната вечер съм изчезнал от ръба на скалата, а аз им бях разказал всичките си преживявания. И двете страни се отнесоха с известна доза скептицизъм към твърденията на другата. Бях трогнат и изпитвах угризения, когато разбрах колко много ги е уплашило изчезването ми. Славея очевидно беше плакала, Кетъл и Кетрикен имаха вид на хора, които не са спали. Шутът бе най-зле — блед, мълчалив и с треперещи ръце. Бяхме имали нужда от време, за да се възстановим. Старицата беше сготвила два пъти повече от обичайното количество храна и всички освен шута се натъпкахме до насита. Той като че ли нямаше достатъчно енергия за това. Докато другите седяха в кръг около мангала и слушаха разказа ми, старият ми приятел вече лежеше под одеялото и вълкът се гушеше до него. Изглеждаше напълно изтощен.