Читать «Пресолил го» онлайн - страница 3

— Клим! Клим!

— Клим!... — отговори ехото.

При мисълта, че ще трябва цялата нощ да прекара на студено в тъмната гора и да слуша само вълците, ехото и пръхтенето на мършавата кобилка, студени тръпки го полазиха по гърба, сякаш го стържеха със студено ренде.

— Климушка! — завика той. — Братле! Къде си, Климушка?

Два часа вика земемерът и чак след като пресипна и се помири с мисълта да нощува в гората, слабият ветрец донесе до него нечий стон.

— Клим! Ти ли си, гълъбче? Да вървим!

— Ще ме у... убиеш!

— Та аз се пошегувах бе, братле! Господ да ме убие, пошегувах се! Никакви револвери нямам! От страх лъгах! Моля ти се, да вървим! Замръзвам!

Клим, разсъдил навярно, че истинският разбойник отдавна би изчезнал с коня и каруцата, излезе от гората и нерешително се приближи до своя пътник.

— Защо се изплаши, глупчо? Аз... аз се пошегувах, а ти се изплаши... Сядай!

— Остави се, господарю — промърмори Клим, като се качваше в каруцата. — Ако знаех, и за сто рубли не бих те взел. Насмалко не умрях от страх...

Клим шибна кончето. Каруцата се затресе. Клим шибна още веднъж и каруцата се помръдна. След четвъртия удар, когато каруцата потегли, земемерът закри уши с яката си и се замисли. Пътят и Клим не му изглеждаха вече опасни.

1885

Информация за текста

Антон Павлович Чехов

Пересолил, 1885

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране: Тони

Антон П. Чехов, Разкази 1880–1886, Народна култура 1969

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2000]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:30