Читать «Прекрасни хора» онлайн - страница 2

Майката не устоя на този рейд от мисли и прекъсна девойката, разбъбри се, както не бе правила никога преди това. А девойката като я изслуша и допусна думите й за истинни, помисли, че всъщност малко познава своя любим. Тя бе опознала щастието, но на света имаше и толкова много други неща.

Девойката се загърна с груби дрехи и с майката се отправиха по пътя, по който бе тръгнал техният скъп човек. Стръмнината може би изпи силите им, но вълнението им беше тихо и огромно, то не ги изостави.

На другия ден, по времето, когато сутринта едва докосва мрака, а светлината прилича на маслена боя, двете жени стигнаха до един конвой. Майката се доближи до началника на конвоя, който й се стори добър човек и обясни за своето момче, което търсеше. Така трескаво говореше, че вече сама не очакваше някой да успее да различи образи в думите й. А началникът дълго гладеше мустак с ръка, като че това му помагаше да мисли, или да отиде с мислите си далече.

— Да. Разбира се… — долетяха отнякъде тихи думи. — Познавам го.

Майката се изненада силно, а после се вгледа решително в лицето на началника. Той продължи, загледан в бръчките на нейното лице:

— Наистина ти описа едно дете, което навярно някога е съществувало. А аз в тия описания виждам един мъж, който търсих дълго. У него няма невинност, както може би и у всеки друг човек, но аз разбрах за кого питаш. Косата му не е много буйна, тъй като вятърът по тия места е прашен. Тя е напластена като намазана с парафин. А ръцете му съвсем не са така нежни. Чувал съм да казват, че с тях може да удуши всеки свой враг. Но въпреки силата си, той разчиташе предимно на хитрост и поради това бе много опасен. Всички, които не подходиха с необходимо внимание — пострадаха… Очите му също не бяха безгрижни. Мога да се закълна, че в тях видях страх. Но — началникът продължи — имаше и още нещо, по-силно от всичко останало, то бе, може би, някакъв непреодолим копнеж за подвиг…

Майката слушаше и не можеше да повярва. Тя изобщо не разбираше за какво говори този, иначе разумен човек.

— Тъй като бяхме врагове — продължаваше тихо началникът, — аз го опознах по-добре от другите хора. Така се досетих кого търсиш… И макар да го сварихме неподготвен, той успя да погуби един войник от моите, преди да падне…

Майката успя да удари с юмруците си този враг. Съвсем слабо.

— Пронизах го с този нож — прошепна началникът. Той извади камата си и я пъхна в ръцете на майката. Остана пред нея, като че всичко наоколо скоро щеше да свърши.