Читать «През мъглата» онлайн - страница 5

— Аз и без това съм си на улицата! Само че, от тоя лъжец научих едно важно нещо! Надеждата и вярата, че ще се излекуват, носят повече полза на болните от всякакви лекарства и билки! При това не струват нищо! А то иначе живееш като в мъгла. Чуваш нещо пред себе си, а не го виждаш. Това живот ли е? Нищо не струва живот без надежда, от опит го знам! Виж, ако минеш през мъглата…!

Бай Ангел кимна съгласен:

— Права си, ама…

— И понеже аз току що ви я отнех тая надежда — продължи Катя — ще се опитам да ви я върна отново! Ако искате, разбира се!

Бащата и момчето се спогледаха.

— Как?

— Имам брат, който заекваше, но се оправи!

— Тъй ли? — бащата се обърна към Милен — Аз нали ти казвах, че все нещо ще се намери! Я билка, я друг лек! — после пристъпи към Катя и сурово, по мъжки я замоли:

— Кажи, моето момиче! Аз ще ти платя! Ти само кажи какъв му е церът!

— Нищо няма да ми плащате! — намръщи се Катя — аз съм от друг град и ако не ви е проблем, ще бъде добре, да ме вземете при себе си у дома! Ще опитаме десет дни и ако няма полза, ще си ходя! Става ли?

— Става, как да не става — грейна лицето на бай Ангел — да тръгваме, какво чакаме още?

И тримата поеха по улицата. В средата се поклащаше бащата, уморен от стръмнините на живота, от едната му страна крачеше, вече поизправен от надеждата синът, а от другата вървеше Катя, с блеснали от вяра очи. За пръв път от много години, тя бе нужна някому и макар с цената на една лъжа, изведнъж, като с магическа пръчка, си бе намерила семейство, нейде отвътре, с женската си интуиция, тя усещаше желанията на двамата мъже. На стария — спокойствие и почивка, а на Милен, който толкова приличаше на брат и, щеше да даде всичко пазено досега! Всичко от себе си! Самата себе си! Знаеше, че си струва, защото улавяше през минута топлия му поглед. Знаеше също, че никой мъж не я бе гледал така досега.

— Милене! — обърна се тя към него.

— Да? — отвърна той, без да заеква.

— Другите лесно говорят, но душите им заекват, знаеш ли?

— Да! — и сега не заекна той.

— Е, това е! — плесна го леко по раменете бай Ангел — А сега да видите, какви яйца ще ви изпържа! И заедно тръгнаха към къщи.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: Алекс Болдин, 2007

Публикация:

СИНИЯТ КОН, разкази, българска, първо издание

Красимир Бачков — автор, Елка Няголова — редактор, Станислав Филипов — художник

Рекламна къща „Пастел“ — предпечат. Печатница „Н. Здравков“. Издателство „Звезди“.

ISBN: 954-9514-02-1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3119]

Последна редакция: 2007-07-11 23:16:20