Читать «През мъглата» онлайн - страница 4

— Помня, помня! — плесна с ръце Нина — Успокой се, Катя! Лошите дни в твоя живот свършиха!

Двете се засмяха, без да подозират, че една нелепа случайност, ще завърти рулетката на Катините неволи още същата вечер. Щом свършиха програмата в третото последно заведение, шефът — Мойсей Обезич я извика на своята маса и я запозна с някакъв мазен тип, на име Владимир Гаспарян. Представи го като голям био-лечител, но Катя безпогрешно разпозна измамника в него. Налагаше се да напусне трупата, за да му стане секретарка, докато гастролира из страната.

— Не искам никъде да ходя! — сопна се Катя. Шефът и се засмя, потупа я по рамото и каза:

— Уважавам чувства ти към трупата, но трябва да тръгнеш с мосю Гаспарян! На него му трябва момиче, да му превежда на български, а ти си единствената българка при нас. За твое добро е Катюша! Бъди разумна и приеми!

Катя не искаше да бъде разумна, но се наложи. Ако не приемеше работата, трябваше да напусне трупата. Просто я принудиха и тя се съгласи. От тогава, вече цял месец се подвизаваше с мошеника Гаспарян, записваше пациенти за преглед и се ядосваше. Не можеше да си обясни отчаянието на тия хора, донесли последните си левчета с надеждата, че фалшивият лечител ще ги изцери.

Сутринта на тая сряда, Катя малко закъсня и в приемната свари двама мъже, които вече я чакаха. По-възрастният плати таксата и излезе на улицата да пуши цигара. Младият седна, като притеснено потриваше ръце, крадешком я поглеждаше и свеждаше очи, щом Катя се обърнеше към него.

— Отдавна ли чакате? — запита любезно тя.

Младежът преглътна, очите му умолително се разшириха, но тя нищо не разбра и той започна:

— О-о-о-о-о… Колкото повече заекваше, толкова повече се изчервяваше, смаляваше се върху стола и му се искаше съвсем да изчезне, за да не измъчва и себе си и това красиво момиче насреща. Тя го гледаше смаяно и кой знае защо, по лицето й започнаха да се стичат сълзи и да капят върху тетрадката за записване на пациенти. После стана и дойде при него с парите в ръка:

— Моля ви, вървете си! Тук няма да ви помогнат! Тук всичко е лъжа!

Милен се изправи и взе парите. Омърлушено се обърна и тръгна към вратата. Зад голямото стъкло по средата ги гледаше намръщено някакъв зализан тип. Той влезе, изръмжа нещо, което Милен не разбра, а после хвърли на пода чантата и джинсовото яке на момичето. Катя се наведе и ги вдигна. Двамата с Милен излязоха на улицата. С още мокри от сълзите очи, момичето се усмихна:

— Хич да не ти пука! И без това не можех да го трая тоя мръсник!

Бащата се приближи и разбрал от един поглед какво се е случило, запита:

— Какво ще правиш сега, момиче? Бива ли, заради нас да останеш на улицата? Толкова трудно се намира работа сега! Катя въздъхна облекчено: