Читать «Предание за първия атеист» онлайн - страница 2

— …и тогава великият бог с име Наука нареди на своите деца: постройте голяма лодка и плувайте по небето. А когато видите шест острова, вземете от всеки по шепа вода, парче скала и глътка въздух… А след шестия остров плувайте към дома… Но се възгордяха децата на великия бог! Решиха да погледнат и седмия остров. И тогава се разгневиха духовете на доброто и злото. Лодката налетя на скалите и завинаги остана на седмия остров. А хората скочиха във водата и доплуваха до брега. Но на всяко двоелуние, когато над главите ни се вижда пламтящият дом на великия бог, те трябва да въртят Колелото на Паметта. И ще дойде ден, когато великият бог ще чуе техния зов…

— Замълчи, проклето дрънкало с нечист дъх!

Вождът подскочи към шамана и го разтърси. Воините ги наблюдаваха, без да престават да въртят колелото. Появилият се на входа Рен се оглеждаше любопитно. Той рядко идваше в пещерата на шамана.

— Защо си дошъл, вожде? — тихо попита старецът.

— Хората гладуват! Воините няма да въртят Колелото; ще идат на голям лов. Аз казах!

— Не! Боговете ще те накажат!

— Боговете? Къде са те? — Вождът звучно се изплю върху Колелото и замря, изплашен от собствената си смелост. Но нищо не се случи. — Къде са боговете ти, шамане?

— Те са далеч. Но…

— Няма ги! Няма богове! Ти си ги измислил, за да получаваш най-хубавите парчета месо!

Старецът поклати глава. Каза учудено:

— А уж си внук на капитана! И вече беше голям, когато все още имахме и всъдеходи, и бластери, и…

— Стига! — Вождът вдигна копието си и, без повече да може да се сдържа, нанесе удар. Старецът падна на пода на пещерата. Повдигна глава, опитвайки се да каже нещо, но не успя. Потрепери и замря върху утъпкания от босите крака пясък.

Воините бързо грабнаха копията си, забити до входа, и побягнаха след Рен. Чакаше ги голям лов. Учениците на шамана се свиваха в ъгъла, без дори да се осмелят да се приближат до убития. А вождът взе по-тежък камък и тръгна към дъното на пещерата, накъдето водеха опънатите върху колелото ремъци. На неугледният самоделен електрогенератор му стигаше и един удар. Виж, с аварийния предавател се наложи да се помъчи повече. Но и той не устоя пред справедливия гняв на вожда.

За следващите хиляда години с това суеверие беше приключено.

Информация за текста

Сергей Лукьяненко

Предание о первом атеисте,

Редакция: NomaD, 2008

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10025]

Последна редакция: 2008-12-25 14:30:00