Читать «Пред съда на боговете» онлайн - страница 2

„Не се тревожи — отвърнал страшният повелител. — Ще ти дам тялото на Кинуме от Ямадагори, тъй като духът й трябва да се яви незабавно пред мен. Не съжалявай за тялото си. Сигурен съм, че тялото на другата Кинуме ще ти хареса повече.“

Още не се бил доизказал, и душата на Кинуме от Утаригори се възродила в тялото на Кинуме от Ямадагори.

Когато родителите на Кинуме от Ямадагори видели как болното момиче скочило и побягнало навън, викайки: „Това не е моят дом!“, те помислили, че си е загубило разсъдъка и се спуснали след него с думите: „Кинуме, къде отиваш? Почакай, дете, още си много болна, за да тичаш така!“

Но тя избягала от тях. Тичала, без да спира, докато не стигнала до Утаригори и до дома на покойната Кинуме. Втурнала се вътре и възкликнала радостно: „Колко е хубаво, че съм си пак у дома! Добре ли сте, скъпи майко и татко?“

Те, разбира се, не я познали и я помислили за луда, но майката й заговорила мило: „Откъде идваш, дете?“ — „От Мейдо — отвърнала Кинуме. — Аз съм вашата дъщеря и се завърнах от подземния свят на мъртвите. Но сега имам друго тяло, мамо.“

И тя им разказала всичко от игла до конец, а старите хора се смаяли безкрайно и не знаели да вярват ли, или да не вярват. В това време дотичали и родителите на Кинуме от Ямадагори да търсят дъщеря си.

Двамата бащи и двете майки се посъветвали помежду си, накарали момичето да разкаже всичко отначало и го заразпитвали отново и отново. Но Кинуме отговаряла на всеки въпрос така, че твърденията й не будели съмнение.

Най-сетне, след като разказала за странния сън на болната си щерка, майката на Кинуме от Ямадагори казала на домакините:

„Радваме се, че душата на това момиче е душата на вашата дъщеря. Но тялото й е тялото на нашата дъщеря. Затова ви молим да склоните тя да е занапред дъщеря и на двете семейства.“

Родителите на Кинуме от Утаригори приели с радост това предложение… Знае се, че впоследствие Кинуме наследила имота и на двете семейства.

„Тази история — твърди японският автор на «Буккьо Хякка Дзеншо» — е в лявата страна на дванадесетата страница от първия том на «Нихон Рьоики».“

Информация за текста

Lafcadio Hearn

Before the Supreme Court, 1901

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Лафкадио Хърн. Погребаната тайна

ДИ „Народна култура“, София, 1990

Редактор: Дора Барова

Художник: Петър Тончев

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15532]

Последна редакция: 2010-02-15 21:00:00

1

Монгаку Шонин — будистки монах от сектата Шингон (Истински слова), живял в края на X — началото на XI в. — Б.р.

2

Книга с религиозните принципи на будистката секта Джодо. Лафкадио Хърн вероятно прави грешка, защото авторът й не е Монгаку Шонин. — Б.р.

3

Буда, Учението на Буда, Монашеството. — Б.р.

4

Книга от VIII в. с будистки легенди и притчи. — Б.р.

5

Шому (724–749 г.). — Б.р.

6

Светът на живите, където хората са обречени да понесат много и най-различни страдания и болки. — Б.р.