Читать «Пред съда на боговете» онлайн
Лафкадио Хърн
Лафкадио Хърн
Пред съда на боговете
Премъдрият будистки проповедник Монгаку Шонин пише в своята книга „Кьогьо Шиншу“ следното:
Много от боговете, пред които вярващите се прекланят, са несправедливи богове (
В тази истина ни убеждава една история, записана в книгата „Нихон Рьоики“.
По време на управлението на император Шому, в областта Ямадагори, провинция Сануки, живял човек на име Фушики от рода Шин. Той си имал само едно дете — дъщеря. Казвала се Кинуме. Тя била хубаво и много здраво момиче, но скоро след като навършила осемнадесет години, в тази част на страната се появила страшна болест и Кинуме се заразила от нея. Тогава нейните родители и близки принесли много дарове и отправили молби към бога на чумата и за да спасят детето си, се подложили на непосилно въздържание.
Кинуме лежала няколко дни в несвяст, но една вечер неочаквано отворила очи и разказала на родителите си съня, който й се присънил. Докато спяла, й се явил богът на чумата и й казал: „Твоите близки ме почетоха достойно, а молбите им бяха тъй горещи, че наистина ми се иска да те спася. Но това може да стане само ако ти дам нечий друг живот. Познаваш ли момиче с име като твоето?“ — „Да — отвърнала Кинуме, — познавам. То живее в Утаригори.“ — „Тогава покажи ми го!“ — казал богът и докоснал спящата. После двамата се издигнали в небето и след по-малко от секунда били пред дома на другата Кинуме в Утаригори. Било късна нощ, но стопаните не спели, а дъщеря им миела нещо в кухнята.
„Това е момичето“ — казала Кинуме от Ямадагори. Богът извадил от алена торбичка в пояса си дълъг остър инструмент с формата на длето, влязъл и го забил в челото на Кинуме от Утаригори. Тя паднала на пода в агония, а Кинуме от Ямадагори се събудила и разказала съня си.
Веднага след това обаче тя отново изпаднала в несвяст. Три дни лежала като мъртва и родителите й започнали вече да губят надежда, когато Кинуме отворила очи и заговорила. Ала в същия миг скочила от леглото, огледала като обезумяла стаята и хукнала навън, като крещяла: „Това не е моят дом! Вие не сте моите родители!…“
Случило се било нещо странно.
Кинуме от Утаригори умряла, покосена от ръката на бога на чумата. Родителите й потънали в скръб; свещениците от местния храм отслужили будистка служба за нея, а тялото било изгорено на полето край селото. После душата й слязла в Мейдо — света на мъртвите, и била призована пред съда на Енма Дай О — повелител и съдник на човешките души. Но щом я видял, той възкликнал: „Та това е Кинуме от Утаригори! Твърде рано сте я довели тук. Незабавно я върнете обратно в света Шаба и ми доведете другата Кинуме — момичето от Ямадагори!“
Ала душата на Кинуме от Утаригори простенала жално: „Велики повелително, минаха повече от три дни, откакто умрях, и тялото ми би трябвало да е изгорено. Ако сега ме върнете в Шаба, какво ще правя без него? Плътта ми е превърната в пепел и дим. Няма да имам тяло!“
