Читать «Правото да побеждаваш» онлайн - страница 3

През всичките десетилетия на пътуване между България и Франция, неизтощима вътрешна енергия й давала сили да постига целта си! Беше убедена, че на всяка цена трябва да възвърне отнетите имоти на баща си край София, за да ги наследи Васил Кайтазов и неговото семейство във Франция. Но месец преди да почине, тя го повика отново при себе си и му каза: „Всичко това с наследството на земята няма смисъл; то може да се превърне в неправда за други хора, които вече са изградили домовете си върху нашата собственост. Как бихме могли да възстановим парцела с детска градина, където играят деца и има площ за игрите им? Живей спокойно с жена си, с децата си там, където се чувстваш обичан…“

Докато бях в дома й и изпълнявах обичайни делнични грижи за нея, непрестанно изпитвах изкушение да взема една или две снимки от куфара със стотиците снимки и писма. Ала мислех, че нямам право; тези къшеи живот са свещени за нея, навярно за семейството на нейния син. Запомних Райна Кайтазова жива, борбена, променяща — с вдигната ръка и категоричен глас: „Аз съм сред първите жени на България, упражнявали правото си на труд в юрисдикцията. Това го помнят все още живите мои две колежки от Софийския университет!“ Такава — строга, обичаща, великодушна, борбена изглеждаше и на снимките. Без сама да успее да прецени в края на живота си — коя нейна битка й е донесла усещането, че е постигнала върха на победата.

Информация за текста

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10434]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00