Читать «Правото да побеждаваш» онлайн - страница 2

Когато била дете на 12, видяла как двама разбойници нападнали дома на възрастна самотна съседка; злосторниците вързали беззащитната жена, набили я, ограбили я… и избягали, без някой да ги залови. Тогава в душата на момичето се породило желание: когато порасне, да стане личност, която раздава възмездие! Щом завършила гимназия, казала същото на баща си. Напомнили й, че в България на жените е позволено да изучават право, но те могат да заемат длъжност само като юридически секретар, нищо повече. По онова време се считало, че жената не е способна да раздава правосъдие, затова тя нямала правомощия да работи като адвокат, съдия, прокурор. Райна отговорила на предизвикателството с вдигната ръка: „Ще видим!“ И записала Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Когато се дипломирала като юрист (към 1925 г.) започнала да помага в административната работа във фабриката на баща си. Повече време прекарвала при работниците; искала да чуе грижите в семействата им; опитвала се да бъде съпричастна със съдбата на всеки. В един момент поискала увеличаване на техните заплати; защитавала правото им на по-добър живот, но влязла в противоречие с интересите на своя баща …Така сама разбрала колко трудно е за човек, все едно мъж или жена, да раздава право по своя възглед за справедливост…

След няколко години се омъжила за поручик Александър Кайтазов и станала майка на двамата си синове. Погълната от грижи за дома и семейството, за отглеждането на момчетата, тя си дала сметка защо на жената не е съдено да бъде равна с мъжа в обществените науки: майката имала своя център на внимание — здравето, възпитанието на децата. Затова по неписан закон тя оставала недостойна страна в семейните и обществените отношения.

„По-късно, когато самолетите започнаха да летят над София и след бомбардировките на някои места пламнаха пожари, разбрах колко е слабо моето право за защита. Още веднъж се уверих, че не мога да променя знака на събитията, но се чувствах длъжна да се боря за правото на децата си, на семейството си…“

В големия гардероб до леглото на Райна Кайтазова имаше нейни костюми по европейска мода; беше скътала платове, закупени във Франция… Като отишла в Париж при сина си Васил, останала да живее при него на квартира. Започнала работа като чиновник в една банка и непрестанно подобрявала своя френски. Съпругът й отивал при тях за месец веднъж в годината и отново се връщал в София в големия столичен апартамент.

Следващите години във Франция, като проявила упорство и сила на волята, Райна Кайтазова успяла да стане юрист в кантората на същата банка! Събитието на постигнатата й мечта в чужда страна съвпаднало с времето, когато в Париж се родил първия й внук Никола от брака на Васил с млада, скромна и мъдра французойка. Скоро младото семейство се отделило в едно от предградията на световния град в свое самостоятелно жилище, а Райна Кайтазова продължила да живее и работи като жена-адвокат в Париж още 15 години… За този труд тя получаваше осигуряване от френска страна всеки месец, и любезната служба често отправяше въпрос — как се чувства госпожата в родната си страна? Има ли нужда от специална помощ?…