Читать «Последно разсъмване» онлайн - страница 233

Тя вече добре си представяше личността на този човек благодарение на разказите на Антон Сташис и Роман Дзюба. Ето защо успя да изгради тактика на разпита, основана върху почти пълната липса на въпроси по същество. Няма за какво да питаш такива хора. Тях можеш само да ги притискаш с изобилие от налична информация. И да блъфираш. Защото един самоуверен амбициозен човек обикновено не допуска мисълта, че някой може да го измами.

— И тъй, гражданино Денис Владимирович Фролов — спокойно и престорено равнодушно заговори следователката, — преди около месец и половина вие сте научили от гражданина Михаил Валентинович Шчоголко, че служителят от криминален отдел на полицията, офицерът Генадий Колосенцев, се е наел да напише за вашите клиенти пробна игра…

От лицето на Фролов не слизаше пренебрежителната усмивка. Той сякаш дори не слушаше внимателно.

— Когато сте научили, че имате конкурент, вие сте изпаднали в ярост, защото никак не ви се е искало да изгубите източника си на доходи. Купувате игра, регистрирате се и започвате да играете. Никът на Колосенцев е Пума, това се знае и вие лесно можете да го идентифицирате. Влизате в играта и изучавате характера на Пума. Между другото, за вас са дали добри отзиви останалите членове на клана, казали са, че играете добре. Вие стигате до извода, че Пума може да се заинтересува сериозно от… от какво? Ето това не знам, но вие ще ми кажете, та то е такава дреболия в сравнение с останалото, а всичко останало ние с вас и без това го знаем.

— От античитърска програма — позасмя се Денис Фролов. — Пума беше администратор, а за всеки администратор такава програма е ценна колкото злато.

— Ясно — кимна Риженко, като се постара да не показва, че тази информация има за нея някакво значение. — Но това не е толкова важно. Изчаквате деня на състезанието, отивате, гледате играещите, те са с фланелки, на които с едри букви са написани никовете им, така че не е било трудно да намерите Пума — Колосенцев. Планирали сте всичко, подготвили сте се, та нали сте майстор на сюжетите. Запасили сте се и със спринцовки с нужните вещества, и предварително сте избрали място в гаражен комплекс, където е пусто и тъмно, и маршрута сте премислили, по-точно, два маршрута: един за вас, по-кратък и по-лесен, друг за Колосенцев, по-дълъг, та той да пътува към мястото на смъртта си по-продължително време. И ето, че е пристигнал. Едно затруднение: бижутерът Курмишов леко е нарушил вашите планове. Генадий го е освободил и го е оставил да седи в храстите, много е бързал за срещата с автора на програмата, така че вие сте убили Гена буквално пред очите на нещастния бижутер, който от ужас не е могъл да се овладее и е започнал да издава някакви звуци, които вие сте чули. Така бижутерът Курмишов е подписал смъртната си присъда. Бил е изнемощял от трите денонощия под въздействието на силен препарат, затова не е можел да се съпротивлява, когато сте го товарели в колата на Генадий. Изхвърлили сте трупа на Колосенцев край общежитието на гастарбайтерите — сградата е била пред планирано събаряне, никакви камери, полицаи или охрана. Това е било остроумно решение — такова общежитие на имигранти винаги е с предимство като място на възможен оперативен интерес. Такива места са и пазарите, гарите, летищата, но те не са подходящи за вас: там денонощно има охрана, полиция и камери, а край общежитието няма никого и нищо, само кал и тишина. И към реализирането на тази част от плана сте подходили умно. Отнякъде сте се снабдили с бутилка с тиофос, явно сте я намерили на вашата или на съседска вила, а именно от нея е започнал вашият замисъл. Наоколо всичко се строи, пълно е с работници, предимно имигранти, така че не е било сложно да се сетите как да насочите подозрението към горките бачкатори. Вярно, щяло е да бъде красиво да подхвърлите бутилката с тиофос на някое място, където работят обитатели именно на това общежитие, тогава вече никой никога нямаше да се усъмни. Но вие сте проявили предпазливост, Денис Владимирович. Знае ли човек? Та вие сте измислили толкова много сюжети и знаете какви нелепи съвпадения се случват. Ами ако всички работещи на този обект имат желязно алиби? Желязно не, ами буквално непоклатимо. Вярно, можели сте да се надявате на необективност у нашето следствие… няма да крия, това винаги може да се случи, но… — позасмя се тя, — вие сте избрали по-правилния път: просто сте унищожили тази бутилка. И сте ни обрекли на пожизненото й издирване. Така ли беше? Щяхме да затънем в това тресавище. И работата никога нямаше да стигне до вас.