Читать «Последният дракон» онлайн - страница 2

Какво? Извинете, не ви чух добре… А, да… интересен въпрос… защо съм сред вас. Поне според мен това би трябвало да е очевидно, но явно се нуждаете от допълнително обяснение. Аз съм последният от моя вид. Всички останали или загинаха, или отлетяха за Кралството — онази митична земя, в която все още е останало нещо добро. Аз не вярвах в нея, затова останах тук. Тук си мислех, че съм намерил любовта… оказа се мираж, естествено, но когато разбрах това, вече бе прекалено късно да летя. Нямаше кой да ми покаже пътя.

Имаше още десетина като мен, които останаха — поради сантиментални причини, разбира се. Ние, драконите, сме прекалено чувствителни и именно заради това страдаме постоянно. За един дракон разбитото сърце е като стрела в гърдите — изходът е смъртоносен. Много от моя народ умряха така — с разрушени надежди. Някои просто легнаха и не се събудиха повече, други пикираха с всичка сила към някой връх и се разбиха в него, трети нарочно слязоха след вас, хората, и безучастно позволиха да бъдат избити от неграмотните селяци с камъни и копия…

Аз останах последен… Няма кой да продължи драконовия род на тази земя. Няма жена, която да приеме драконовия огън в сърцето си — нали това ще означава разтапяне на ледената обвивка около душата й, наводнение на оскъдните й мисли, в които досега е имало само пари и външна красота… и в крайна сметка — шест фута под земята… О, уважаеми господине, жените имат хипертрофирало чувство за самосъхранение! В момента, в който жената усети у вас чувство, по-силно от обикновеното сексуално привличане, тя започва да бяга така, че дори дракон не може да я настигне…

Е… вие, хората, сте казали, че всяко правило все пак има своите изключения. Това е и смисълът на моя живот. Обикалям сред вас, задържам се във вашите смрадливи и запуснати градове, въпреки че умирам за глътка чист въздух и кратък полет в планината, приемам слабия ви човешки облик… и търся. Търся някоя, която да приеме в сърцето си, а не само в леглото си последния дракон. Да почувства пламъка му. До овладее стихията му. Да му позволи да я научи да лети… и да обича. Да се реши да почувства за пръв път в живота си какво точно е любов.

Един ден може и да я намеря, кой знае. Ние, драконите, имаме прекалено дълъг живот, а лично аз нямам друга работа. Така че времето не е проблем. Проблемът е във вярата ми, че ще намеря тази жена. Тя намалява с всеки изминал ден.

А сега ме извинете. Беше ми приятно да си поговорим, но не издържам вече.

Небето ме зове.

15.I.2005

Информация за текста

Източник: http://wizard.co.nr (през http://sfbg.us)

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/645)

Последна редакция: 2006-08-06 11:02:54