Читать «Портрет в сепия» онлайн - страница 13

— С госпожа Елайза Съмърс се запознахме в Чили през 1840 г. — тогава тя беше на осем, а аз — на шестнайсет години, но сега сме на една и съща възраст — обясни Паулина на племенника си.

Докато прислужничките сервираха чая, Елайза Съмърс слушаше развеселена неспирния брътвеж на Паулина, прекъсван единствено в моментите, когато тя налапваше поредната хапка. В един момент Северо престана да обръща внимание и на двете, тъй като на една от съседните маси забеляза прекрасно момиче, което лепеше картички в албум на светлината на газена лампа и на мекото сияние на стъклописа по прозорците, които я обливаха със златни отблясъци. Това беше Лин Съмърс, дъщеря на Елайза, създание с необикновена хубост, което още тогава, на дванайсетгодишна възраст, няколко фотографи в града използваха за модел. Ликът й красеше пощенски картички, афиши и календари с ангели, свирещи на лира, и с палави нимфи сред картонени гори. Северо все още бе на възраст, когато момичетата представляват за момчетата някакво по-скоро отблъскващо тайнство, но въпреки това не устоя на очарованието й. Застанал прав до нея, дълго я съзерцава със зяпнала уста, без да разбира защо нещо го пробожда в гърдите и го избива на плач. Елайза Съмърс го извади от унеса, когато ги извика да пият горещ шоколад. Момичето затвори албума, без да му обърне никакво внимание, сякаш не го забелязваше, и се изправи леко и безтегловно. Седна пред чашата с шоколад и не отрони дума, нито вдигна очи, примирявайки се с настойчивия поглед на момчето и с пълното съзнание, че с вида си тя изцяло се различава от останалите смъртни. Понасяше красотата си като някаква уродливост и тайно се надяваше, че с времето ще й мине.

Няколко седмици по-късно Северо се качи с баща си на кораба, който щеше да го върне в Чили, и отнесе със себе си спомена за необятната Калифорния и видението на Лин Съмърс, заседнало дълбоко в сърцето му.