Читать «Подаръци» онлайн - страница 2

Там звучеше приятна музика, залата беше почти пълна. Този път не обърна внимание колко точно мъжки погледи съсредоточи върху себе си, защото й направи впечатление, че момчето беше само на масата си. Тя приближи до него:

— Здравей, защо да не вечеряме заедно? Аз съм Ива, а разбрах, че ти си Боян.

— Здравейте, заповядайте — и стана, издърпа стола срещу своя и я настани.

— О,о, недей на „Вие“, не съм чак толкова стара…— с кокетно сърдита нотка произнесе тя.

— Н-не съм казал това… — смутено отвърна Боян.

— А къде е русокоска, защо си сам? — попита Ива.

— Тръгна с кораба. Щяло да има латино парти, а тя е луда по танците.

— Аха… и те остави сам?

— Не съвсем, ние сме в предбрачие… та да се чувствам още малко ерген.

— Аха, а нещо като ергенско парти предвижда ли се?— попита Ива, докато връщаше на рамото си свляклата се презрамка на роклята й.

Боян я погледна и си призна:

— Мноого ми се иска.

Ива се вдъхнови:

— Мога да ти помогна, искаш ли?

— К-кога? Сега ли? — учудено попита Боян.

„Ах, колко ми е сладък, — каза си Ива — наистина е очарователен, особено като се притесни.“

А на него отвърна:

— Още тая вечер може да се уреди.

Боян се изчерви и сведе поглед:

— Да, иска ми се. По толкова филми съм го гледал — как красавицата излиза от картонена торта.

— Добре тогава, поръчай вечеря по твой избор. Извини ме за малко.

Тя отривисто стана и напусна ресторанта. Върна се след няколко минути и с удоволствие забеляза, че освен вечерята я чакаше изпотена бутилка бяло вино с две чаши. Тя се усмихна на досетливостта му.

— Готово. — Ива сложи ключ с емблемата на същия хотел и хвана чашата.

— Наздраве, за теб!

В същия миг й той каза:

— За теб!

Щом отпиха, тя продължи:

— Вероятно момичето няма да излезе точно от картонена торта, но ще си изненадан.

— Изненадан съм от възможностите ти! Ти фея-вълшебница ли си?

— Понякога практикувам вълшебства, или приложна магия, както щеш го наречи.

Докато вечеряха, Боян й разказваше за момичето, как са се запознали, как са си обещали да оставят въздух помежду си, да не се вкаменяват. Неусетно беше изминал един час.

Ива го подкани:

— Време е да вземеш ключа.

Той се надигна, понечи да каже нещо. Тя го спря:

— Не казвай нищо.

Боян се усмихна, благодари й с очи и тръгна.

Ива допи чашата си и на свой ред излезе от ресторанта.

* * *

Боян се суетеше из апартамента. Минаха десет минути. Излезе на терасата. Полюбува се на тъмносиньото преливане на морето и нощта. Вдъхна си от уханието им. На вратата се почука. Той отвори и пред него се изпречи количка с огромна кутия. Отстъпи. Камериерът я вкара в стаята и побърза да излезе пожелавайки „Приятна вечер“. Боян заключи след него. Пообиколи оттук оттам с всичкото си учудване и хвана с капака две ръце. Отмести го и зяпна. Отвътре се показа жена в бяла рокля с тънки презрамки.

— Е, не излизам от торта, но не съм и от картон!

Той промълви:

— Да, да, от плът си и то каква!

Боян стоеше втрещен. Тя го подсети:

— Няма ли да ме вземеш?

Той я измъкна от кутията, като я прегърна до изгубване, така както тя бе очаквала… до изпукване на костите.

* * *

Около обяд на другия ден, когато Ива все още се изтягаше блажено в леглото, се завърна съпругът й.