Читать «Подаръци» онлайн

Даниела Колева

Подаръци

На Валери

„Обикновено авторът на разкази пише само, когато е свободен и то за собствено удоволствие и се надява читателите да усетят поне половината от удоволствието, което е изпитвал, докато е работел.

Така, читателю, виж сам как се забавляват онези, които дават свободен ход на мисълта си и я следват с перото си. Те ти предлагат същата възможност за забавление, стига само да поискаш да си послужиш със собствените си мисли.“

Джордж Оруел

Несъмнено момчето я привличаше.

„Очарователен е.“ — помисли си тя. Такъв един здравеняк, стърчеше над мъжа й поне с една глава. Иначе съпругът беше елегантен, но сега пред този исполин й се стори хилав и дребен.

От няколко дни Ива наблюдаваше момчето на плажа. Той и приятелката му се разполагаха близо до тях и тя изучаваше физиката му подробно. В горещите следобеди, докато смучеше коктейла си с много лед на терасата в хотела, го следеше зад очилата си с не дотам прилични помисли.

„М-м, как ли би ме отлепил от земята тоя великан? Ще ми се да се изгубя в ръцете му, а като ме притисне да ми изпукат костите!“

Мъжът й, излегнат на другия шезлонг, налучка посоката на мислите й:

— И теб те впечатляват, нали?

— Странна двойка — отбеляза Ива.

— Да, той мъж-канара, а тя мъничка, в шепа да я събереш. Виж, виж сега как ще я хвърли във водата.

Ясно се чу смесица от смях, вик и плясък.

Двамата на терасата се погледнаха и усмихнаха на спомена, че и те някога са лудували така. Все пак бяха женени повече от двадесет години и не прекаляваха с взаимната си привързаност. Ходеха по курорти заедно, но се развличаха и поотделно. Отнасяха се добронамерено и уважително един към друг, когато у тях припламваха страсти и се забавляваха.

Мъжът продължи:

— Вчера се заговорих с тях, тя е Лили, той Боян, поканих ги на питие някоя вечер.

„Хм, помисли си Ива — тъкмо се питах дали вече си се представил на русокоска.“

Бяха гости на хотела, учтиво си кимаха в ресторанта, вечеряха на съседни маси.

— Защо не — каза Ива, — може и да вечеряме заедно.

Мъжът й предложи:

— Знаеш ли, довечера организират разходка с кораб на юг и латино парти. Искаш ли да идем? Ще потанцуваме. Каютите били прилични, връщаме се утре по обяд.

— О, не, не… Виж как съм се отпуснала. Тук ми е приятно, почивам си, иди без мен и се развихри по дансинга.

Ива отпи от коктейла и се намести удобно в шезлонга си.

* * *

Свечеряваше когато мъжът й пожела „приятно отпускане“ и беше готов да тръгва към кораба. Ива му върна пожеланието и той излезе подсвирквайки си игрива мелодия.

Тя полежа още известно време, понадигна се, видя как увеселителният кораб напуска залива, даже помаха, ей така и влезе в стаята да се приготви за вечеря.

Поглеждайки се в огледалото остана доволна от плътния загар по тялото си. Облече бяла рокля с тънки презрамки, в която изглеждаше още по-матова. Събра косите си в небрежно опашле, привърза го с бяла лента. Нахлу две каишки на краката си във вид на високи бели чехли. Реши че изглежда „неотразимо“ и заедно чантичката грабна доброто си настроение към ресторанта.