Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 5

Бързо се оглеждам, защото в миг осъзнавам, че мисля на глас както винаги в лош ден, когато стигна до този повратен момент. Слава Богу, улицата е сравнително тиха, редките минувачи бързат, погълнати от грижите си. А моята грижа сега е да изградя защитата си. Дори подсъдимите имат право на защита. Всеки подсъдим е в правото си да изтъкне смекчаващи вината му обстоятелства, като, да речем, пълния хаос след нападението на японците, отчаяните ни опити да укрепим набързо хилавата си отбрана, внезапния срив в дългогодишните ни отношения с местното население, явната разруха и прокрадващата се из цялата област смърт. Налагаше се да обикалям като луд с военния джип, изнемощял докрай, с възпалени от димящите пожарища очи, сред оглушителния грохот на самолетите. И Лина е там — черните й очи са замъглени, по бузата й се стича струйка кръв. И още кръв — голото обезобразено тяло на Ефи в зловонна локва. И Бабу. От нея е останала единствено къдрокосата главица.

Спирам и повръщам неудържимо. Изтривам устни с кърпичката си и забелязвам, че съм съвсем сам на безлюдна улица. Само буботенето на някакъв мотор зад мен нарушава тишината. Краката ми се подкосяват, но успявам да се добера до ъгъла. Механично притискам брадичка о гърдите си. Трябва да избягам, прескачам три, после четири плочи по тротоара… Изведнъж съзирам малка червена плочка точно пред себе си. Всъщност това е червен кожен портфейл, аленеещ под уличната лампа. Навеждам се да го вдигна и в този миг чувам женски писък някъде напред. Веднага се изправям и пъхвам портфейла в големия джоб на шлифера си. Зад уличната лампа виждам двама тъмнолики мъже, единия — висок, другия — тантурест, в светли наметала. Заобиколили са една жена с тъмносиньо палто и малка червена шапка. Жената току-що е ударила единия с голямата си чанта в дясната ръка и чантата се е отворила. Замахва пак, но високият я сграбчва за ръката и жената изпищява повторно.