Читать «Подареният ден (Амстердамска загадка)» онлайн - страница 12

Поглеждам с невиждащи очи листа хартия, който трепти в ръката ми. Успявам някак да фокусирам погледа си и разчитам най-отгоре непохватно напечатано на пишеща машина играчка: „Бърт Винтер, «Аудехрахт» 88.“ Под него е изписано на ръка с красиви печатни букви: „Скъпа Евелин.“ Очевидно съм разгърнал несъзнателно листа евтина хартия за писма, който намирам в портфейла. Вкопчвам се в настоящето, в безопасното настояще и чета нататък:

Знаеш колко не обичам да те тревожа, и ужасно съжалявам, че те безпокоя с писмото си. А нали и вчера ти казах, че те разбирам и че нямам нищо против да приемеш предложението. Сега обаче, след като прекарах един ден и цяла нощ без теб, чувствам, че трябва да направя последен опит. И затова те моля: не заминавай. Моля те!

Твой Бърт

В миг се възмущавам от самия себе си. Разбира се, че не биваше да чета бележката. Механично поглеждам датата, драсната в долния ляв ъгъл: 26 февруари. Завчера. Свалям си очилата и ги пъхвам заедно с калъфчето в горното джобче. Тъй или инак, вече прочетох писмото, няма какво да се направи. А и искам да мисля за Бърт Винтер и Евелин, за завчера, а не за онзи ден преди години в знойната задушна градина.

Бърт Винтер е мъжът, с когото Евелин живее на „Аудехрахт“ 88. Тоест живяла е, а сега го е напуснала. Лина не ме напусна. Аз я напуснах.

— Чудесен удар! — подвиква кръглоликият билярджия.

Той се е вторачил в съперника си, който с поразителна лекота меко улучва трите топки една след друга. Навремето и мен много ме биваше. Обичам точните овладени действия, както и прецизните заключения, основани върху необорими факти, с каквито се борави в съда. Евелин е факт, напълно реален, момиче с тъмносиньо палто и червена шапка. Любовникът й засега остава в сянка. Да се опитам да го извадя наяве със силата на разсъжденията. Ако се съди по интелектуалния му почерк без завъртулки и по улегналия овладян стил, трябва да е образован човек. Вероятно носи очила за късогледство, защото в изписаните букви личи прецизността на печатен шрифт. Не ще да е богат, щом за такова важно писмо е използвал лист от евтин тефтер, а като се замисля, и палтото на Евелин не изглеждаше ново. Стилът на Бърт е на зрял човек, но в някои отношения сигурно си е още хлапак. Вижда се по непохватното начало на писмото — един вид опит да установи собствената си самоличност на ниска цена. Евелин го е напуснала, но за да се премести в пансион „Янсен“ на улица „Абел“ 55. В това съм сигурен.