Читать «Погребани тайни» онлайн - страница 169

Домо аригато на личния треньор на Ник Хелър, Джак Хоубън, етичен войн и музикант. Кристъфър Роджърс от „Гръб и Елис“ откри стиймпънк офиса на Ник в центъра на Бостън, а Даян Кейнеб ми позволи да настаня Маршъл и Белинда Маркъс в прелестния дом на семейството й в Манчестър. Хилари Габриели и Бет Кетерсън ми разказаха някои неща за площад „Луисбърг“, Луси Болдуин бе модният консултант на Алекса Маркъс, а Вивиън Уайлър и Ана Буарке от „Роко“, моят издател в Бразилия, ми помогнаха с португалския. Лиз Бери ми подсказа няколко хитри начина, по които да разпознавам коренните жители на Джорджия, а благодарение на Шон Риърдън от хотел „Либърти“, Али Халид от „Четири сезона“ и Майк Арнет от „Мандарин Ориентъл“ научих подробности за сигурността в хотелите. На брат ми, Джонатан Файндър, и на д-р Том Уъркман пък дължа медицинската информация.

Парфюмът, който Ник подарява на Даяна, „Nombre Noir“, съществува (макар че вече не се произвежда и е невъзможно да се намери). Предложиха ми го двама забележителни специалисти по парфюмите, биофизикът (и „императрор на ароматите“) Лука Турин и съпругата му, писателката Таня Санчес.

Ако съм допуснал някакви грешки при толкова експерти, които да ми помагат, очевидно някой от тях е пропуснал нещо.

На света няма по-добър литературен агент от Моли Фридрих. Благодаря още на Пол Чироне от агенция „Фридрих“, както и на Луси Карсън за изключително точния редакторски усет. Задължен съм на моя страхотен интернет мениджър, Карен Луи-Джойс, и на първокласния си редактор-изследовател Клеър Лам.

Без Клеър Болдуин, моята асистентка, не бих успял да свърша нищичко. Страхотна си! До гениалния ми редактор, Кийт Кала — знам, че те побърках, докато пишех тази книга… но ти ми го върна. Хенри Файндър, редакционен директор в „Ню Йоркър“, ми оказваше неоценимо съдействие на всеки етап и да, той е по-малкият ми брат.

Откакто поля клавиатурата на лаптопа ми с чаша вода, когато беше на две години, дъщеря ми Ема е проницателен критик на работата ми. Докато пишех „Погребани тайни“, острото й редакторско око се насочи към някои важни сцени и ме спаси от няколко неловки гафа. Бих казал, че си велика, Ем, но ти ще отговориш, че съм жалък старец, който се напъва да се изкара печен.

Съпругата ми, Мишел Суда, върши най-тежката работа на света — омъжена е за писател. Благодаря ти, че остана до мен през цялото време. Знам, че не е лесно.