Читать «Погледът на мъртвите» онлайн - страница 6

Първоначално помисли, че не е успял да направи нещо като хората, понеже не почувства нищо: нито изстиване, нито затопляне, нито дезориентация… След няколко дълги секунди, изпълнени с панически ужас, той усети как тялото му сякаш се втечнява. Първо се размекнаха ръцете му, след това краката, последваха ги останалите му органи, като очите останаха най-накрая. Усещането не беше неприятно, по-скоро… странно. Изведнъж сякаш мъглата, обвила тялото му, се сгъсти и започна да попива в кожата му. Усети как се прелива в кабела на импланта си, а оттам — и в „съзнанието“ на компютъра. За момент му се стори, че ще повърне, но успя някак си да издържи. Зави му се свят, но усещането бързо премина.

Изведнъж осъзна, че може да види собственото си тяло, глупаво отпуснало се пред монитора. Вече бе вътре. Опипа очите си и възкликна радостно: можеше да вижда! Клепачите му, които от три години бяха зашити, сега бяха широко отворени. Нямаше го и досадното накуцване — следствие от прастаро спречкване с един колега. Усети, че е облечен в дрехите, които бе носил преди пет години — когато се запознаваха с Джинджър. Вече можеше да тръгва. Неговото момиче го чакаше някъде из Мрежата.

* * *

След три дни приятелите на Саймън го откриха. Когато разбиха вратата и успяха да влязат, първата им мисъл бе, че е заспал, понеже по устните му играеше щастлива усмивка. Провериха китката му и установиха, че няма пулс. По-късно вечерта един от санитарите, които дойдоха веднага с линейката, за да го отнесат към моргата, щеше да сподели пред жена си:

— Знаеш, че съм носил стотици мъртъвци: заклани, пребити, отровени, обесени… Този тук обаче няма да ми дава мира още дълго време. Когато го вдигнах, ми се стори, че нося малко дете: беше лек като перце… и продължаваше да се усмихва.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1528]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40