Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 72

— Ето защо аз отказах дара, а баща ми се разгневи — продължи той. — Аз му казах, че е грешно да приема дарове от онези свои васали, които са толкова глупави в жаждата си за земни блага, че се смятат за щастливци от това, че могат да отдадат в наша полза най-добрата част от себе си. Баща ми се засмя и каза: „Говориш също като Йоме Силвареста. Тя ме нарече «ненаситен лакомник», когато последния път се хранех на нейната трапеза — лакомник не за храна, а лакомник, който се храни от нещастието на други! Ха! Представяш ли си!“ — Габорн говореше точно като краля. Отново използваше своя Глас.

Йоме добре помнеше тази своя забележка. Заради дързостта ѝ, баща ѝ бе заповядал да я напердашат здраво пред самия крал Ордън, а след това я заключи в стаята ѝ цял ден, без храна и вода. Но тя никога не бе съжалила за подмятането си.

Сега обаче лицето ѝ пламна от смущение. Често се беше чувствала разкъсана между възхитата си и омразата си към крал Ордън. В някои отношения той създаваше впечатление на героична фигура. Менделас Дрейкън Ордън беше могъщ, упорит крал, а според мълвата добре се сражаваше в битки. Цели две десетилетия беше успял да опази северните кралства обединени. Само един негов поглед можеше да сплаши всеки кандидат-тиранин, само една негова рязка дума можеше да лиши някой принц от благоволението на баща ѝ.

Някои го наричаха „Създателя на крале“. Други го наричаха „Кукловода“. Истината беше, че Ордън с основание се бе издигнал до ранга на герой. Също като на древните Владетели на руни, му беше се наложило да се превърне в свръхчовек, защото и враговете му бяха свръхчовеци.

— Простете ми онези думи — каза Йоме. — Вашият баща не е заслужил подобен укор от едно самоуверено деветгодишно момиченце.

— Да ги простя ли? — отвърна принц Габорн. — Че какво има за прощаване? Аз се съгласих с вас. Навярно преди хиляда години е имало основание нашите предци да си наложат един на друг недостойнството на силарите. Но нашествията на халите магесници отдавна са минало. Единствената причина вие и аз да сме Владетели на руни, е защото сме „благородници“! Толкова бях заинтригуван от думите ви, че помолих баща ми да повтори дума по дума всичко, което сте казали, както и обстоятелствата, при които сте го казали.

— И така — продължи Габорн — той започна да ми разказва за неща, които сте казвали още от тригодишна.

Остави ѝ само част от секундата да прецени какво означава всичко това. Крал Ордън, като всеки притежаващ толкова тежки дарове на ума, естествено бе запомнил всичко, което е видял, всичко, което някога е чул, всяка невинна фраза. С неговите дарования на слух Ордън можеше да е чул и най-тихия шепот през три стаи, през дебелите каменни стени на замъка. Като дете, Йоме не разбираше много добре колко голям може да е обхватът на силите, притежавани от един възрастен Владетел на руни. Несъмнено беше казвала безброй неща, които никога не би пожелала да бъдат чути от крал Ордън. А той ги беше запомнил всички, и то безпогрешно.