Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 36

Виното вече проникваше в жилите на Габорн и светът се събираше на фокус. Но той нямаше да позволи да го отвлекат от въпроса с други съображения.

— Отговори на въпроса ми, Дни! Какво мислиш за Боренсон?

Дни сложи ръце на масата и се стегна, за да събере кураж.

— Както желаете, ваша милост. Веднъж попитах Боренсон кое е любимото му животно и той ми каза „възхищавам се на кучетата“. Попитах го защо, а той отговори: „Обичам да ги слушам как ръмжат. Обичам да ги гледам как посрещат непознатите с безсмислената си ярост.“

Габорн се изсмя. Думите бяха съвсем в стила на Боренсон. В битка той беше ужасен.

Дни като че ли се отпусна от доброто настроение на Габорн. Наведе се съзаклятнически над масата.

— Да ви кажа истината, ваша милост, мисля, че Боренсон се възхищава на друго едно качество у кучетата. Това, което не назова.

— А то е?

— Верността.

Габорн се изсмя още по-силно.

— Значи Боренсон е куче?

— Не. Само му се иска да бъде. Ако позволите да бъда малко по-дързък, той притежава всички най-добри качества на едно куче, освен верността.

— Значи не вярваш, че е добър човек?

— Той е професионален убиец. Касапин, ваша милост. Точно затова е капитан на гвардията.

Това ядоса Габорн. Дни грешеше. Историкът се усмихна пиянски и глътна още вино да укрепи куража си. После продължи:

— Всъщност никой от вашите приятели не е много добър човек, ваша милост. Вие не цените добродетелта у своите приятели.

— Какво искаш да кажеш? — попита Габорн. Винаги беше смятал, че приятелите му са достатъчно добродетелни.

— Много просто, ваша милост — каза Дни. — Някои хора избират приятелите си по външност, други — според общия интерес. Някои избират приятелите си според добродетелта им. Но вие не цените високо точно тези черти.

Това беше вярно. Габорн имаше приятели сред най-грозните, сред най-слабите. Приятелят му Елдън Парис продаваше печени зайци на пазара. И освен това Габорн се радваше на компанията на мнозина, които в най-добрия случай можеха да бъдат описани с думата „пройдоха“.

— Тогава как избирам приятелите си? — попита Габорн.

— Понеже сте млад, вие цените хората по техните проникновения в човешкото сърце, ваша милост.

Това твърдение порази Габорн като въздух, лъхнал от заледено езеро. Беше смайващо, освежително откровено и, разбира се, неоспоримо вярно.

— Не го бях забелязал…

Дни се засмя.

— Това е един от седемте ключа за разбиране на мотивите. Боя се, млади господарю, че твърде произволно подбирате приятелите си. Ха! Понякога си представям как ще е, когато станете крал… ще се обкръжите с ексцентрици и схолари. Много скоро те ще ви накарат да си правите клизми с чесън и да носите обувки с остри върхове! Ха!

— Седем ключа ли? Къде си научил това? — попита Габорн.

— В Стаята на сънищата — отвърна Дни. После изведнъж изправи гръб, осъзнал грешката си.

В Къщата на Разбирането, Стаята на сънищата беше забранена за Владетели на руни. Тайните, които човек научаваше там за човешката мотивация и желания, се смятаха от учените за твърде могъщи, за да се дават в ръцете на крале.