Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 1155
Дэвид Фарланд
„Какво глупаво животно знам? — запита се Ейвран. — Световен червей.“ Габорн се бе свързал с такъв.
Но представата за някакъв огромен червей, който пълзи из лабиринтите, беше твърде неприятна. Не посмя да призове подобно чудовище.
Избистри съзнанието си и от него бавно изплува един образ: зелената жена, вайлдът на Бинесман.
Ейвран протегна мислите си.
Видя зелената жена и се опита да проникне в съзнанието й. Но създанието бе много, много далеч. След дълги минути Ейвран започна да вижда през очите на вайлда, да чува с нейния слух, да надушва чрез нейното обоняние. Изуми я остротата на възприятията й. Обонянието на зелената жена бе по-чувствително от това на хрътка, а зрението й по-остро от това на бухал. Всяко нейно нервче бе нащрек. Усещаше всяко докосване до кожата си и дори вкуса на въздуха с върха на езика си. Бинесман действително бе измайсторил добре своя вайлд. Ейвран не си бе представяла, че е възможна такава жизненост, такава хармония с всичко наоколо.
Зелената жена стигна до една огромна пропаст, която препречи пътя й. Ниско долу се извиваха стените на каньона, а покрай брега на реката се извисяваха каменни дървета, наподобяващи дъбове без листа, по брега растеше трева-червей, в която се спотайваха слонски охлюви — сякаш купчинки овални камъни.
Преодоляването на отвесния каньон би отнело и на хали, и на хора дълги часове, но вайлдът само подскочи, пропадна стотици стъпки надолу и се вкопчи в една скала на отсрещната стена.
Ейвран почти усети докосването на грубия камък до дланите на зелената жена, която се заизкачва по канарата с пъргавината на паяк.
Ейвран се изненада от издръжливостта на вайлда. Създанието черпеше силата си от Земята, а сега тя бе навсякъде около нея, обгръщаше я, зареждаше я с енергия. Ейвран усещаше невероятната жизненост в изопнатите й мускули.
„Пролет — повика я Ейвран. — Помогни ми.“
Трите думи й костваха твърде много. Почувства се изтощена само щом си ги помисли, и моментално й се зави свят.
Зелената жена подскочи като котка и се завъртя във въздуха.
„Ейвран?“, попита тя.
„Помогни ни — помоли я Ейвран. — Халите ни затвориха в дълбоките лабиринти близо до Леговището на костите.“ Ейвран се пренесе в съзнанието на вайлда. „Враговете на Земята са тук“, призова я тя.
И усети, че й става зле. Едва поддържаше контакта.
Зелената жена отметна глава. Ноздрите й потрепнаха. Вайлдът зави като кух вълк и се втурна надолу по тунела. На първото разклонение Ейвран долови миризмата от следа на хала. Съсредоточи се и разпозна мястото.
Вайлдът препускаше по стъпките на ордата на халите към повърхността. Намираше се на стотици мили от тях.
„Помощ! — извика Ейвран. — Тръгни назад.“
Отчаяна и задавена от сълзи, тя се оттегли от съзнанието на вайлда, безсилна да поддържа контакт, и рухна в някакво черно пространство, лишено от капчица надежда.
Сарка Каул
От векове Дните претендират за политическа неутралност. Единственото им желание, твърдят те, е да „наблюдават“ живота на господарите и господарките на Земята. Но кой господар, питам се аз, може да остане същия при такова подробно изучаване? Кой от кралете измежду нас не иска да изглежда по-мъдър, по-благороден, по-възхитителен от онова, с което ни е дарила подлата природа? Тя постоянно ни натяква, че животът е кратък, измерен от преброените удари на сърцето ни, събран в една шепа дни. Така че всъщност като наблюдават господарите на земята, Дните неминуемо променят хода на историята.
Предвид на това мога само да заключа, че тяхна цел е не простото записване на историята: а преправянето на делата. Ръката им е неуловима, но уверена, и аз подозирам, че във времена на голяма нужда те ще се разкрият.
