Читать «По следите на злото» онлайн - страница 195

— Внимавай на онези безлюдни улици, Карлос — предупреди го капитан Блейк. — Всичко това може да е клопка.

— Да, знам — отвърна Гарсия. — Питър, къде си?

— Приближавам се, но все още съм на десетина минути от теб.

Гарсия отново погледна екрана на мобилния си телефон. Червената точка се приближаваше към края на улицата.

— Съжалявам, но няма да те чакам.

— Не се тревожи — каза Холбрук. — Ще те настигна.

За по-малко от една минута Гарсия стигна до същата задънена улица, по която преди малко вървеше Хънтър. Червената точка зави и влезе в последния имот вляво. Гарсия изпусна визуалното потвърждение само за няколко секунди.

— Това трябва да е мястото — каза капитан Блейк. — Няма къде другаде да отиде оттам.

— Да, това трябва да е — съгласи се Холбрук.

— Карлос, веднага ти изпращам подкрепления — заяви капитан Блейк.

— Още не, капитане — отново я спря Уест. — Както казах, не и докато не получим визуално потвърждение. — Той въздъхна разтревожено. — Кажи им да бъдат готови, ако ще се почувстваш по-добре, но никоя патрулна кола няма да се приближи до мястото, докато не кажа.

Докато Уест спореше с капитан Блейк, Гарсия вървеше по улицата, колкото можеше по-бързо и крадешком. Стигна до последния имот вляво, намери същото скъсано място в телената ограда, през което се беше проврял Хънтър, и изключително предпазливо се приближи до стария неизползван склад. Стигна до вратите точно навреме, за да види лъч слаба насочена светлина, която изчезна някъде нагоре, вероятно на стълбище.

— Влизам — каза Гарсия, след като описа сценария по телефона на останалите от групата.

— Няма да стане, по дяволите — извика Уест. — Луд ли си? Току-що ни каза, че не виждаш на пет сантиметра пред носа си, Карлос. Как ще се ориентираш, когато нямаш представа за разположението на етажа, в тъмно като в рог помещение? Ако издадеш звук, като ритнеш на земята нещо, което не видиш, ще известиш за присъствието си.

Гарсия не каза нищо.

— Ако Лушън наистина е там с Робърт — продължи Уест, като се стараеше да говори спокойно, — какво мислиш, че ще направи, когато разбере, че следим Хънтър? — Уест не дочака отговор. — Ще ти кажа какво, Карлос. Или ще убие веднага Робърт, или първо ще го използва като разменна монета и после ще го убие.

— Тогава какво искаш да направя? Нищо ли? — прошепна Гарсия.

— Мога да изпратя там екип на специалните части за осем минути — каза капитан Блейк, явно обръщайки се към Уест. — Те са на другата линия и са готови да тръгнат. Трябва им само зелена светлина.

Всички млъкнаха и зачакаха решението на маршала. Той го взе само за една секунда.

Холбрук все още беше на пет минути от мястото.

— Добре, капитане — най-после се съгласи Уест. — Кажи на екипа от специалните части, че може да действа.

Гарсия погледна часовника си. В такива ситуации осем минути бяха цяла вечност и той нямаше намерение да стои и да чака със скръстени ръце.

— Ще претърся мястото и ще проверя дали има задна врата — обяви той.

Уест не каза нищо, защото знаеше, че няма да може да спре Карлос.