Читать «По следите на злото» онлайн - страница 194

— Карлос е прав — обади се Уест с променен от изненада глас. — Проследяващото устройство отново се включи, но изведнъж прескочи от Еко Парк на Монтана Стрийт… не, почакайте… пак подскочи… сега е на булевард "Норт Глендейл".

— Какво става, по дяволите? — попита капитан Блейк. — Робърт ли е, или е някакъв номер?

— Нямам представа — отговори Гарсия.

— Почакайте — отново заговори Уест. — Ти каза, че Робърт е скочил във водата, нали? — попита той Гарсия.

— Така ми казаха.

— Тогава устройството може да се е намокрило и да не работи добре, но някак пак предава.

— Възможно е — съгласи се Холбрук. — Това би обяснило лудешкото прескачане от едно място на друго.

— Каквото и да е станало — каза Гарсия и хукна към колата си, — това е всичко, с което разполагаме, затова тръгвам по следата.

— Пак прескочи — съобщи Уест. — Сега се движи по булевард "Глендейл".

— Мамка му — рече Гарсия и погледна екрана на мобилния си телефон, когато се качи в колата. — Това означава, че има петнайсетина минути преднина пред мен.

— Питър, къде си? — попита Уест.

— На магистралата "Голдън Стейт" — отговори Холбрук;. — На двайсет и пет минути от мястото.

— Ще изпратя патрулна кола да го пресрещне — заяви капитан Блейк. — Няма да поема отново този риск.

— Недей! — извика Уест. — Нищо не се е променило, капитане. Все още нямаме визуално потвърждение за Робърт или Лушън и това означава, че продължаваме да играем на "сляпа баба". Сигурен съм, че не е необходимо да ти напомням, че Лушън е федерален беглец, затова операцията преди всичко е на Маршалската служба на Съединените щати, не на лосанджелиската полиция. — Той млъкна за момент, за да се успокои. — Не искам да говоря за чинове, капитане, но аз ръководя това шоу. Никой няма да пресреща червената точка, докато аз не дам зелена светлина.

Гарсия беше напреднал значително, докато следваше устройството през Игъл Рок, Пасадина и Алтадина, и успя да скъси разстоянието между себе си и червената точка на малко повече от пет минути, но докато минаваше покрай Вашингтон Парк, видя, че червената точка намали скоростта си и накрая спря. Петнайсет секунди по-късно отново започна да се движи, този път много по-бавно.

— Робърт пак върви пеша — съобщи той, докато следваше бавния напредък на червената точка на екрана на телефона си.

— Да, но къде отива, по дяволите? — попита Холбрук. — Моля те, не ми казвай, че наоколо има друг парк с езеро.

— Не — отговори Гарсия. — Няма езеро, но ако не греша, в този район има няколко големи склада и складови хангари. Много от тях са неизползвани. Робърт може да отива към някой от тях.

— Или в самия Национален парк — добави капитан Блейк. — Той определено е близо до там.

Гарсия настъпи газта и четири минути по-късно видя, че червената точка зави наляво и бавно пое по задънена улица.

— Сигурно отива там — каза той и спря колата. Аз съм на по-малко от една пряка от него, но ще извървя пеша остатъка от разстоянието. Тук няма абсолютно никакво движение. Ако още не са ме забелязали, със сигурност ще ме видят, ако се приближа още с колата.