Читать «По номинална стойност» онлайн - страница 3

Димитри Иванов

Заглавията, които виждаме, са много, при това списъкът е непълен; авторовите противоречия, стоящи зад тези заглавия, са значителни. Спомняте ли си за противоречивия бруклински колежанин; как не можахме да решим дали той е спортист — галеник на администрацията, или момче, което работи в универсален магазин, за да се издържа. Сега, 50 години по-късно, той продължава да бъде противоречива фигура. Какъв е Ъруин Шоу? Автор на бестселъри и телевизионни поредици, спечелили ако не световно признание, поне световна известност? Талантлив професионалист с безпогрешен усет какво ще се хареса на масовата публика? Или писател, който иска да ни каже нещо?

Ъруин Шоу е и първото, и второто, и третото. Във всеки случай въпросът очевидно го занимава и той се смята длъжен да се оправдава за успеха си. Казва (в интервю пред английския журналист и критик Дейвид Харсънт през 1976 г.), че никога не се бил поддал на изкушението да се приспособи към вкусовете на масовата публика, освен тогава, когато изпаднал в пълно безпаричие. Обяснение, което, нито доказва, нито оспорва обвинението и само по себе си е достойно за масовия вкус.

Всъщност нещата са като че ли значително по-сложни. Ъруин Шоу има усет за момента и пише, за да повлияе на съвременниците си. Това не може да стане иначе освен чрез бестселъри. Ъруин Шоу е американски писател… и ефективността се определя от тиража, а тиражът — от търсенето.

„Богат, беден“ проследява историята на едно семейство през три поколения, поставяйки под въпрос общоприетото американско вярване, че парите, физическата привлекателност и материалните удобства правят хората доволни и щастливи. Това е утвърденото мнение на критиката, която добавя, че на места Ъруин Шоу жертвува убедителността на образите и ситуациите, за да могат те по-ясно да внушат социалните идеи и категории, които представят.

„Що се отнася до стила — казва Шоу, — винаги съм се старал моят да бъде, достатъчно променлив и гъвкав, за да мога да работя и в театъра, и в разказа, и за киното, да пиша и есета, и романи, да се приспособявам към конкретния материал, върху който работя, а не да пригаждам този материал към една предварително избрана и непроменлива форма на изява. Търсил съм и продължавам да търся разностранността.“

Посочват се следните доказателства:

— В „Младите лъвове“ се използуват последователно гледните точки на един либерален интелектуалец-космополит, един наивен американски евреин и един войник от Хитлеровата армия, за да co изложат някои морални дилеми, свързани с Втората световна война;

— В „Смут в ефира“ се разказва за лова на вещици в радиоразпръскването (и зараждащата се тогава телевизия) в САЩ, чиито жертви са човечността и почтеността — онези хора, които стават прицелна точка на политическата десница, готова да унищожи професионално всеки, заподозрян в симпатии или дори само в толерантност към комунизма, и едновременно са прицелна точка на онази част от левицата, която е в плен на доктринерски уклони;