Читать «По номинална стойност» онлайн

Димитри Иванов

По номинална стойност

Ъруин Шоу е писател.

Това съждение може да ни подразни с елементарността си. Ала не са малко специалистите по европейска история, които мислят, че най-интересният цикъл лекции по история на Англия, изнасян в Колеж дьо Фрак, започвал с думите: „Господа, Англия е остров.“

„Messieurs, l’Angleterre est une île“ — започвал Жул Мишле и студентите му, отначало позасегнати от това, че им съобщават нещо, което е известно на всеки, постепенно започнали да разбират: едно е да кажеш, че Англия е остров в географския смисъл на тази дума, съвсем друго е да имаш пред вид този факт, когато разглеждаш нейната история или психиката на обитателите й. Изглежда, че Мишле умеел да засяга и колегите си от академичния свят, които не могли да му простят нито неговата популярност, нито чувството му за хумор, та два пъти го отстранявали от длъжност, докато накрая успели да го уволнят окончателно. Но самата история се оказала на страната на Мишле — и днес той ни гледа саркастично усмихнат от страниците на новите издания на Petit Larousse, а за да открием имената на силните на деня, които го свалили от катедрата, ще ни е потребна лупата на историографа.

По примера на Мишле днес ние можем да кажем, че Ъруин Шоу е писател, което не означава нито че е велик, нито че е посредствен. Какъв смисъл да вложим в това определение, щом нямаме предвид визитната му картичка?

Когато в България се излъчваше филмовата поредица по „Богат, беден“, в телевизията се получиха писма от зрители, които искаха да видят интервю с Ник Нолти (изпълнителя на ролята на Томас), още по-често със самия Томас Джордах (?!), но не и с Ъруин Шоу, по чиято книга е сценарият на световнопопулярната серия. Такива са били желанията на зрителите и в други страни. От това не трябва да правим изводи единствено за равнището на масовия зрител. Бестселъровият успех е винаги един касов триумф и понякога едно авторово поражение. Големият успех възнаграждава, но и наказва онзи, който го е търсил прекомерно настойчиво.

Ъруин Шоу търси литературния успех и го намира. Тон умее да пише книги, които се четат с еднакъв интерес в различни страни. Пластичен е толкова, че може да се хареса на една многонационална аудитория, в състояние е да се нагоди към изискванията на пазара или на жанра. Дори и към тези на издателя. Ъруин Шоу е литературен професионалист, при това в страната, която е родина на късия разказ, на бестселъра, на професионалните филмови сценаристи и на наемните пера (писателите-призраци). Когато казваме, че Ъруин Шоу е писател, това означава висок литературен професионализъм, при който литературните щампи, наред с речевите и мисловните, се използуват с математическа точност: един юмручен бой трябва да стане не по-рано от деветата и не по-късно от единадесетата минута във филма, а едно сблъскване на характери или друга драматична ситуация след 4 500 думи в белетристиката. Любовните сцени също влизат във формулата. Всичко това не е непременно част от авторовия мироглед, а писателска техника при дозиране на материала за литературен градеж. Но не трябва да мислим, че авторът няма свой мироглед или идеи, които иска да изложи. Той просто ги облича във форма, която ще му осигури онзи масов читател, който иска да види на екрана интервю с Томас. Всъщност Ъруин Шоу не е далеч от онова, което ние наричаме критически реализъм. За да изложи възгледите си, той се приближава, понякога дори прекосява онази граница, отвъд която персонажите стават авторови говорители и престават да бъдат убедителни. Но комиксната наситеност на действието ги спасява, скрива схематичността им и задържа читателското внимание.