Читать «Пленници да не се взимат» онлайн - страница 3

— Ваше превъзходителство — поде консул-президентът. — Имам честта да представя сто и двадесетте народа на моя свят. Изпратен съм тук, да ви помоля да контролирате вашите окупационни сили. Може би не са ви известили, че нашият свят доста отдавна капитулира пред армиите на империята. Сложихме оръжие без никакви условия. Но въпреки това, вие и досега продължавате да избивате нашите жители. Изпратен съм с апел да преустановите това безсмислено унищожение. Моля за милост.

— Не мога да си позволя лукса да ви помилвам — отвърна мрачно генералът. — Вие не разбирате моето положение. Винаги има огнища на съпротива, райони на партизанска война, върлуващи банди, готови да съботират новия ред. Моята задача е да издирвам тези клетки, тези семена на корупция и смърт, да ги изкоренявам или смазвам. Не го ли сторя, те ще растат на воля, ще метастазират и някой ден могат да заплашат империята.

— Но всеки ден загиват невинни хора!

— Те не са невинни — отвърна с уморен глас генералът. — Аз ще ги изпепеля, до последния човек.

Той вдигна ръка и ми сигнализира, че аудиенцията е приключила.

Приближих се към консул-президентът, но в този миг той се изправи на крака и изкрещя:

— Вие сте безумец! Вие сте чудовище! Вие сте убиец…

Наложи се да използвам сила, за да насоча президента към изхода. Затворих вратата и се обърнах към генерала. Той гледаше с празен поглед мониторите.

— Още колко остава? — чух го да пита с отпаднал глас. Въпросът, доколкото разбирах, не беше отправен към мен.

Информация за текста

George Alec Effinger

No Prisoners, 1990

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1034]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46