Читать «Плач след болка» онлайн - страница 3

Но след минута плачът секва, колената се отпускат до коремчето, устните бързо посиняват и пулсомерът спира стрелката си на нула.

Тя лежи върху сухата пръст, на няколко метра от лигавата паст на Змиевидната. Коленете й са все още отворени, палците притискат хълбоците, лицето й е жълто като уморена звезда, нещо разпъва гърдите й отвътре.

— Отвори очи, моля те, Марина. Нали това искаше — Еуропио, момчето ни, е мъртъв. Умря за единадесети път.

„Тя иска, не разбирам защо. Два часа болка, за да чуе един плач. Кой плаче? Не разбирам. Мразиш ме, знам, защото мога да връщам спомените; заради това, че мога да връщам болката. Но и радостите. Вие винаги искате болката, тази болка, защо толкова ме мразиш? Аз съм самотна, идва дъждовалежът, ще се скрия в някоя кухина и ще стана мъртва люспа. По равнината ще има много храсти — твоите и нейните. Ще дойде Големия Ароа и ще започне жътвата. Ще коси стрък след стрък. Ти ще заминеш, но тя ще остане тук. Знам това, сигурна съм. Само аз мога да й давам този плач, а тя има нужда от него. Ти ще си отидеш, ти си друг, пътят те примамва, но тя ще остане. Ще я скрия в моята кухина, докато мине дъждовалежът, а после тя ще разпилява спомените си. Този спомен — плач след два часа болка. Равнината е голяма, ще го приеме много пъти, защото тя ще го и ска много пъти. Знам, че ме мразиш, но аз не съм Големия Ароа, слаба съм и самотна. Само това мога да правя… Щом тя иска… Два часа болка за един плач. Кой плаче? Не разбирам защо го иска, нищичко не разбирам…“

Информация за текста

Сканиране: Преслава, 2006

Агоп Мелконян, Спомен за света — сборник разкази и новели, изд. Отечество, 1980

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/514]

Последна редакция: 2006-08-02 18:59:21