Читать «Планетата на ветровете» онлайн - страница 189

— С’Рела, да не си тръгваш? — попита я Марис.

— Налага се — отвърна С’Рела и хвана ръцете й. — Марис, Управителката ме праща със съобщение до Дийт. Оттам ще продължа на юг — време е да си прибирам у дома. Няма смисъл да изпраща Сан или Джем, след като аз ще летя в тази посока. Тъкмо пратих Еван да те търси, за да ти каже, че си тръгвам. Няма да се сбогуваме — скоро ще се срещнем в „Дървокрил“.

Марис стрелна с очи Кол, но той си придаде невъзмутим вид.

— Нали ти казах, че ще остана да живея на Тайос — каза тя на С’Рела.

С’Рела я погледна изненадано.

— Но сигурно си променила решението си — след всичко, което се случи? Знаеш, че в „Дървокрил“ те чакат — повече от всякога. Нали пак се прочу!

— О, престанете да ми го повтаряте! — намуси се Марис. — Защо да съм се прочула? Какво толкова съм направила? Всеки на мое място би постъпил по същия начин. А и нищо още не е решено. Ти поне трябва да го знаеш!

С’Рела поклати нетърпеливо глава.

— Не увъртай. Сама призна, че не те бива за лечител. И че човек трябва да има цел в живота. Какво ще правиш на Тайос? Каква цел имаш тук?

Вече няколко безсънни нощи Марис си бе задавала същия въпрос.

— Все ще си намеря някакво занимание — отвърна тя. — Управителката ще ме вземе на служба.

— Но това ще е чиста загуба на време! Марис, ти можеш много повече. Твоето място е в „Дървокрил“! Ти си летец, дори без крилете — винаги си била и винаги ще бъдеш. Мислех, че си го осъзнала!

Марис забеляза сълзи в очите на С’Рела. Не й беше никак лесно да продължава този разговор.

— Мястото ми е при Еван. Не мога да го напусна.

— А казват, че тези, дето подслушват, никога не чуват добри думи за себе си — каза той зад гърба й.

Марис се обърна. Толкова нежност искреше от очите му, че тя мигом забрави разяждащото я колебание. Не можеше да го напусне.

— Всъщност не е необходимо да си тръгваш — продължи той. — Току-що разговарях с един млад лечител, който е готов да се премести в нашата къща и да поеме грижите за хората. До една седмица мога да тръгна с теб.

Марис го погледна стъписано.

— Да тръгнеш с мен? Да зарежеш къщата? Защо?

Той се усмихна.

— За да дойда с теб на Морски зъб. Пътуването едва ли ще е приятно, но ще се утешаваме взаимно.

— Еван, не те разбирам. Не говориш сериозно. Та това е твоят дом!

— Готов съм да ида с теб, където поискаш. Не мога да настоявам да останеш на Тайос само за да си до мен. Трябва да съм съвършен егоист, за да го направя, след като зная колко много се нуждаят от теб в „Дървокрил“. Мястото ти е там.

— Но как ще тръгнеш? Ти никога не си напускал Тайос!

Той се засмя, макар и малко пресилено.

— Не е речено, че трябва да изживея целия си живот на този остров. А и ти ми разказваше толкова интересни неща за другите места! Какво пък, навярно и на Морски зъб ще се намери работа за един стар лечител.

— Еван…

Той я прегърна.

— Зная. Повярвай ми, обмислих всичко. Нима смяташ, че съм спал последните няколко нощи, докато ти се мяташе неспокойно? Вече реших — не мога да ти позволя да ме напуснеш. Тръгвам с теб.

Марис не можа да сдържи сълзите си. Еван я прегърна. Кол увещаваше Бари, че с леля й всичко е наред и че плаче от щастие. Лицето на С’Рела бе грейнало.