Читать «Писмо до провинцията» онлайн - страница 2
Христо Смирненски
Та народняците, които от биографията на Ботьова знаят, че той често е бил в мизерия, ще ходатайствуват да бъде назначен старши фигурант в тая експедиция… Но много зле би си изпатил няколкочасовият капитан на „Радецки“ от косонастръхвателната организация C. R. Ей богу, тези почтени членове на тая организация така биха подплашили Ботьова, че той веднага би се върнал в ада, където непременно е осъден на вечни мъки — едно, защото още в Букурещ е прилагал експроприацията на чорбаджийските каси, и, друго, защото не е бил гоен и сочен барем като най-слабия от синодалните старци.
Тази банкерска организация С. R., която проявява своето съществувание само чрез хумористични афиши, плюс това би го дала под съд за обида. Тези хора са такива честни души и такива мъдри патриотически глави, а пък Ботьов още някога взел, та написал:
Не, Ботьов няма нужда да слиза на земята. Хич му не трябва. Най-хубаво е да си седи в ада и да се моли за подобрението на българската валута и успяването на Търговския отдел при Дирекцията на СГОП, а ний, когато му стане скучно, ще пратим да го снемат на кинематограф сред адските пламъци, за да пледира българската кауза пред Уйлсона… Sancta simplicitas!
Информация за текста
Първа публикация: „Червен смях“, г. I, бр. 19 от 29 май 1920 с подпис Хр. Смирненски.
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4265]
Последна редакция: 2007-11-19 17:00:00
