Читать «Писмо до провинцията» онлайн

Христо Смирненски

Писмо до провинцията

Безмонетни друже,

Прости, че рядко ти се обаждам. Виновен е календарът, защото е допуснал месеците да се простират най-безцеремонно кой на 30 дни, кой на 31. А пък нашите финансии, както ти е известно, се простират едва до 10 число, понякога даже още по-рано си събират никеловите опашки. Все пак, макар небето да се е разплакало като общоделец след избори, аз съм в празнично настроение, сиреч с празен джоб се готвя да празнувам Ботьовия празник. Това обаче съвсем не е странно явление, както не е странно празнуването св. св. Кирила и Методия с празни ръце след толкова „пълни“ военни и дипломатически победи. Във всеки случай одухотворените декорации на буржоазията, т. е. ученичките от една гимназия, твърде героически изпяха „Духовно покори страните, които завладя със меч“, а един земледелски депутат, навярно по-баш републиканец и от Александър Стамболийски, поизпъна юнашките си гърди и измука:

— Царю, честито ти царство и везирство!

Извинявай, друже, но думата ми беше за Ботьовия празник, а аз се отклоних на св. братя.

Както всяка година, и тази той ще бъде отпразнуван с увеселителни влакове, патриотични речи от поизмокрените буржоазни петли и по няколко порядъчни закуски за сметка на някой фонд. Не знам как гледа Ботьов от небето на тия работи, но нашата златна младеж твърде е очарована от това празненство. Едно съм сигурен — ако Ботьов слезе на земята, ей тъй, от любопитство, доста интересни приключения ще преживее! На първо място, щом широките го подушат — веднага ще свикат конгрес. Разбира се, понеже Ботьов „бил и социалист, и патриот“, конгресът ще извика: „Еврика, Хр. Ботьов е социал-патриот, значи, общоделец.“

И ето ти Пастухов, грабнал няколко венци, тръгва да го посреща. Не е въпросът, че Кръстьо ще се поизпоти от това посрещане, а жалкото е за венците. Същите венци, с по една черна панделка, биха могли да послужат при панихидите за о бозе почившата им партия. Това така, но как биха го посрещнали земледелците? Представям си как Хр. Ботьов слиза от влака и веднага пред него се изправя, да речем, херувимът Тричко из село Бояна във вид на старши стражар. Пазителят на тишината, реда и морала го изглежда изпитателно и подозрял в негово лице комунист, проговаря хрисимо:

— Я бе, таквозинък, я си дай легитимацията!

Поетът революционер, който съвсем и не е трябвало да гласува, разбира се, едва би проумял културната „молба“ на херувима Тричко из село Бояна.

В такъв случай Ботьов би следвало да му представи една финансова легитимация, равна на половин кило мастика, или да получи безплатна квартира в подземията на някой участък, където се проявява народовластието чрез пясъчните торби и волските жили. Накратко, той ще чуе резюмето на вътрешната дружбашка политика:

„Властта е детски фарфалак. За да се върти и крепи, нужно е камшикът да плющи!“

Но ако Ботьов направеше една визита на народняците (разбира се, с разрешение от градоначалството), то благочестивите миряни начело с г. С. С. Бобчев и Връбчо, покрай другите си любезности, биха му предложили да се обърне към г-н Стамболийски, за да го снеме на кинематограф. Работата е хем много проста, хем славна, хем патриотична. От Тракия благодарение на мъдрата наша и чужда дипломация през баири и чуки са плъзнали бежанци. За осми или девети път бягат — не знам. Това не е наша работа; статистиката има думата. Както съобщава „Мир“, правителството изпратило кинематографическа експедиция да снеме бежанците, а снимките после, ведно с няколко трогателни стихотворения, щели да бъдат изпратени на Уйлсона, та белки му стане милно и жалко за Тракия. Не знам дали 14-те мъртви точки ще се мръднат от това, но кинематографите на Филаделфия, Чикаго, Вашингтон и пр. ще имат навярно щастието да представят тези снимки като „Сензационен филм. Преминаването на една турско-татарска орда през Урал в VII столетие след Христа“.