Читать «Писмо VI» онлайн - страница 3

Когато шестокрилите жандарми из букурещката полиция ме уловиха в Мохамедовият рай (т.е. в Хану Манук) с жаба Крекетуша и когато ме вече влечеха към божественият трибунал на Вакарещ, то при гробът на французката империя аз съзрях един дервищин, който разглеждаше хартата на Европа, който оплакваше съдбата на козите бради и който обрязваше едно от цариградските „кабак-геджеси“. Когато аз се доближих до тоя политически оператор, то той скокна накраки, улови ме за шията и извика из сичкото си гърло: „Да живее султан Абдул Пандуралах хан! Доле Гамбета и правителството на народната отбрана! Доле Мемиш паша! Да пукне Рошефор! Днес се решава вече восточният вопрос и Милош Милоевич е длъжен да стане чубукчия на ваше величество.“ Ако аз и да знаех езикът на Фенелона, османската история на Славейкова и правописанието на Якима (Йоакимаки, р.)

Груева, но се пак изведнъж не можах да позная г-на Наполеона.

— Ти ли си бе, байо Наполеоне? — извиках аз и ухапах приятелят си за ухото.

— Аз съм — отговори той.

— Но я кажи ми ти, къде до дяволите те водят тие жандари?

— На съд, на съд! Два месеца вече става, откакто ходя по митарствата, а вопросът за дунавската конфедерация сй още не може да се реши. Я ми виж носът, главата и зъбите — където и да отида, се ме бият.

— Бият те, г-не Пандурски, защото си българин. Ела да те обрежа и ще да видиш, че св. Августин ще да те назначи за наследник на османският престол. Ето, указът е вече излязъл и аз съм написал манифест към восточните народи. Легни при това „кабак-геджеси“.

Аз легнах, и дванайсет легиона херувими запяха „Боже, царя пази“…

Но за нещастие във в. „Напредок“ (гл. бр. 7) пишат, че една от жените на н. в. султанът е родила един принц.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Вестник „Независимост“, бр. 49, г. IV, 21. 09. 1874.