Читать «Писмо VI» онлайн - страница 2

И така, аз се отказах от предложението на Наполеона, прекъснах сношенията си с „Добродетелната дружина“ и залових се за своят стар занаят. Но в онова време политическият хоризонт се помрачи, папата се обяви за непогрешим и „Книжевното дружество“ в Браила записа в историята на българският народ още няколко важни събития. Наполеон си даде оставката от французкият престол и отиде на небето да прави коректура на цариградските вестници; Ценович (не г. Ценович, а г-жа Ценовичка. Ценович е нула в политическо отношение, р.) открадна мобилите на читалището „Братска любов“ и обяви на българската публика (в това число и на г-на Кавалджиева), че жената му е направила от тях американски сапун; „Добродетелната дружина“ издаде орган на своята глупост под название „Отечество“ и възбуди нервната система на г-на Савича до nex plus ultra; Сяров за да отмъсти на г-на Ценовича за читалищните мобили, скокна в блатото, открадна манъстото на г-жа Крекетуша и изяде три кантара лобут за любовта към дългите носове и към глухите уши; екзархията насади няколко гъски по епархиите, разви системата на фанариотският рахатлък, сви няколко хайдушки гнезда и изпъди из своята ахчийница почти сичките гуджовци и мурджовци.

Разсърдени от тоя карамбол на тайнобрачните свети отци (Дорчо и отец Григория са от явнобрачните, р.), патриотизмът на Мироновича изкипя и той се отказа да изпроважда обещаната си помощ на българското „Книжевно дружество“ и на седемте училища в България, Тъпчилеща отвори давия за органическите богатства на Балат, а цанцугерът отец Марко Балабанов изнесе своята совест на мезат и обяви чрез своя „Век“, че между клисурската Минерва и г-на Найденова съществува такава разлика, каквато съществува между Мемиш паша и Стоянова, между Мурджа и Тъпчилеща, между мене и султанът, между Миташът и Стоила ефенди, между Кръстовича и Касапски, между Мироновича и Петра Палаузова, между Хорозова и Антона Парушова и между привременното настоятелство на читалището „Братска любов“ и сакатият поп из българската народна чернова в Букурещ. Разбира се, че после тие прогресивни исторически събития, които, според статистиката на г. Стоянова, имаха голямо влияние относително финансиите на Турция и относително метрическата поезия на славяните — цените на литературната цуйка се покачиха, въпросът за престолонаследието в Турция влезе в нова ера и аз, като историческа личност, трябваше да бързам да се срещна с бога и да искам колкото е възможно по-скоро да се реши восточният вопрос. Еманципацията на жените и монополът на тютюнът не търпеше никакви отлагателства.

И така, аз се явих на небето с намерение да поискам от бога аудиенция, да му разкажа за страданията на болградчани и да подновя прошението на нашите букурещки нотабили. Но за греховете на „Добродетелната дружина“ и за хатърът на „Книжевното дружество“, на което аз пожелах да стана дописен член, всевишният не пожела да ме приеме и аз трябваше да се явя на съд, да продължавам давията за вдовиците и да лежа цели два месеца в магарешкият рай. В това време от сичките страни на земното кълбо се явиха жалби и протестации против мене. Моите дипломатически, политически и литературни неприятели, в лицето на Капето и на Кутлето, се оплакваха, че виното им е останало непреточено, че гюбрето на нашите книжари се не харчи и че г-н Найденов е бил затворен по моето желание; белградските професори явиха на отца Авакума, че аз съм посъветвал мнистърът на румънското просвещение да повика г. Запрянова на конкурс, да накара г-на Пенка Карнабатът да затвори училището в Гюргево и да подкупи крайовските свищовлийки и габровки да вдигнат брусове против необразованите видинлийки; най-после хаджи Кочйовица е помолила редакторът на в. „Лекар“ (тоя вестник се издава на небето) да ме компрометира пред букурещките кръчмари, да защити дяда попа и да протестира пред небесният трибунал, че аз съм й помешал да се ожени за едного от членовете на „Добродетелната дружина“. Разбира се, че после сичките тия страшни обвинения ни един юрист на тоя и на оня свят (даже и сам Араго) не би можал да ме избави от куките на графа Велзевула, ако в моят загробен живот да не би се случило следующето твърде важно произшествие.