Читать «Писмо II» онлайн - страница 2

Но да оставиме блажена Теодора и нейните „велеречия“ и да разгледаме небесният трибунал. Едно от старчетата зема в ръцете си звънчето и позвони. Ангелите въведоха няколко души доволно дебели хора, а един от старчетата зема от столът една хартия и захвана да я чете: „На 20 юлия в 1874 година някои от болградските граждани (имерек) продадоха на власите своята вяра за една бяла кобила, за четири крадени крави, за една тютюнова кесия и за едно «аферим кьопооглу». Ние, българските колонисти из селата, протестираме против тая несправедливост и молиме божественият трибунал да накаже престъпниците по законът. Освен това ние молиме небесният трибунал да посъветва нашите братя власи да не турят пръстът си в устата ни, защото и най-кроткото животно бива свирепо в оние минути, когато му вадиш очите.“

Когато старчето прочете просбата, то се обърна към дебелите хора и попита ги:

— Признавате ли себе си за виновни?

— Сиромашията, скъпията и домашните разноски са в състояние да накарат да продаде душата си и най-честният човек — каза г. Хорозов и посочи с пръст към една „многоумна дама“, която седеше на един от по-първите столове горделиво и която гледаше аристократически на окружающите я предмети. — Моята фамилия говори, че секи един мъж е длъжен по-напред от сичко да не унижава достойнството на къщата си, т.е. — да облача жената си и децата си прилично, да яде и да пие сладко и да не ходи на гости без ръкавици; а ако му се не роди житото и ако не бъде в състояние да поддържи себе си пред светът с честни средства, то да стане компаньон на г-на Парушова, да се подружи с конокрадците и да се навърта сяка нощ около руската граница. В сегашното време хората не гледат вече нито на безполезната честност, нито на излишната чистота, нито на пияната правда. Мъдростта е парата, вярата е дебело прасе, надеждата е пълната гуша, а любовта е такъв един капак, който покрива сяко едно престъпление. Едно време и аз имах нещастие да мисля, че честността стои по-високо от шкембето и от гражданските приличия, но дълговременната опитност и здравият разум ме увериха, че вътрешната красота не струва ни пребиена пар?. Тряба да ви кажа и това, че ако нашите колонисти и нашите граждани да би били малко по-умни, то не би ме избрали за депутатин и не би ми дали неограничена власт да решавам тяхната съдба. Те твърде добре знаеха, че моята ръка е научена да бърка в чуждите джебове, че моята душа е везана и че на моето сърце лежат твърде важни прегрешения. Кой им е крив? Аз имам обичай да служа само на силните и на богатите, които отделят масчица и за моето чувство.