Читать «Петимата братя (Китайска народна приказка)» онлайн - страница 3

— Хванете го за ръцете! — развикал се господарят. — Изтеглете го и пак го натикайте в тъмницата! А утре накладете голям огън и го изгорете жив!

Тъмничарите издърпали Лю-трети от пропастта и додето го теглели нагоре — той пак скъсил краката си. Заключили го в тъмницата, но през нощта Лю-трети прескочил стената, отишъл си вкъщи и скоро се върнал с брата си Лю-втори. Сложил го на раменете си, прехвърлил го вътре и го оставил на и своето място. Лю-втори, ако си спомняте, не се боял от никакъв огън и на другата сутрин, когато слугите на злия господар стоварили на площада десет коли сухи дърва, направили клада и я запалили, юначното момче не дочакало палачите да го хвърлят, а само скочило в огъня. И когато пламъците угаснали, целият народ, който се бил насъбрал да гледа грозното зрелище, останал поразен. Въглените вече били побелели, а момчето седяло непокътнато и се усмихвало.

— Какъв е този човек — ревнал господарят, — дето тигър не го яде, меч не го сече, в пропаст не пада и огън не го гори? Де се е чуло и видяло един господар като мене да отстъпи пред едно просто селско момче? То трябва да загине! Вържете му камък на шията, откарайте го в морето и го хвърлете на морското дъно. Там да остане!

През последната нощ най-големият брат, Лю-първи, заел мястото на своя брат в тъмницата и зачакал.

Щом се разсъмнало, два кораба опънали платна и отплували в морето. На първия кораб тъмничарите водели Лю-първи с вързани ръце и камък на шията, а на втория се бил настанил жестокият господар с чиновниците си. Насред морето тъмничарите хванали вързаното момче и го хвърлили в дълбочините.

Но то не се удавило, а разтворило устата си и захванало да смуче водата. Господарят и неговите чиновници от другия кораб забелязали, че морската вода бързо намалява и подводните канари се оголват. Всички пожълтели и се разтреперали от страх. Двата кораба спрели върху острите подводни камънаци тъй като не могли да се задържат прави, се преобърнали. В туй време Лю-първи изсмукал всичката морска вода, излязъл на високия бряг и пуснал водата пак в морето. Напълнил го. Зашумели вълните, но прекатурените кораби не се изправили. Морската стихия погълнала завинаги злия господар и неговите чиновници, които останали на морското дъно.

А народът с голяма радост посрещнал спасението на чудесните братя Лю.

Информация за текста

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13231]

Последна редакция: 2009-09-05 08:00:00