Читать «Петимата братя (Китайска народна приказка)» онлайн - страница 2

— Хванете го! — извикал господарят и показал с пръст към малкия Лю.

И щом войниците заобиколили овчарчето, гласът на разгневения ловец екнал повторно:

— Вържете му ръцете! Отведете го в зверилницата и го хвърлете на свирепия гладен тигър — да го разкъса!

Войниците изпълнили заповедта на своя господар, вързали ръцете на Лю-пети и го отвели в зверилницата. Щом отворили желязната врата на клетката и блъснали вътре безпомощното момче, всички си закрили очите, за да не гледат как тигърът ще го разкъса, но като ги отворили пак, войниците зинали от учудване: малкото момче спокойно разговаряло с лютия звяр на тигърски език, а той слушал и радостно въртял опашката си.

Господарят видял всичко и още повече се наежил.

— Прехвърлете момчето в тъмницата! — креснал той на войниците си. — Заповядвам още утре палачът да му отсече главата със стоманения меч!

Войниците отвели мъничкия Лю в тъмницата, която била оградена с каменна стена — висока пет човешки боя. Щом заключили вратата, малкият затворник обърнал очите си към небето и видял едно птиченце, което хвърчало наблизо. Лю-пети заговорил на птичи език и се помолил на крилатата гадинка да литне към бамбуковата колиба на морския бряг и да отнесе едно писъмце до братята му. В писъмцето пишело: „Мили братя, елате ми на помощ! Злият господар заповяда да ме заключат в тъмницата и утре ще ми отсекат главата, ако не ми помогнете!“

Птичето литнало с писъмцето в човката си и го отнесло на братята. Същата нощ се вдигнали двама от братята — Лю-трети и Лю-четвърти. Слезли в града и спрели пред стената на тъмницата. Лю-трети казал на Лю-четвърти:

— Настана потайна доба. Пазачите са заспали. Качвай се на гърба ми да те прехвърля през стената.

Лю-четвърти яхнал брата си през раменете. Тогава Лю-трети протегнал краката си и ги удължил пет човешки боя. Прекрачил високата стена и влязъл в двора на тъмницата. Оставил там брата си с желязната глава, дето сабя не я сече, а взел мъничкия на раменете си и го изнесъл навън. Тъмничарите не разбрали, че е извършена подмяна, защото Лю-четвърти приличал досущ на Лю-пети.

На другия ден тъмничарите помъкнали Лю-четвърти към градския площад, където го чакал палачът с тежкия стоманен меч — да му отсече главата. Целият град се събрал да види жестокото наказание. Лю-четвърти си навел главата. Палачът замахнал със страшна сила, но когато ударил шията на момчето, която била по-яка от желязо, мечът се строшил на парчета и в ръцете му останала само дръжката.

Господарят побеснял от ярост и заповядал да отведат момчето върху една висока канара и да го хвърлят отгоре в бездънната пропаст.

Вечерта по същото птиченце Лю-четвърти изпратил писмо до брата си Лю-трети: по-скоро да дойде на помощ. Лю-трети дошъл след полунощ. Удължил си краката, прескочи стената на тъмницата, помогнал на брата си да излезе на свобода и сам той останал на мястото му.

Щом се разсъмнало, тъмничарите повели затворника към високата стена, без да забележат, че той не е същият Лю, чиято шия излязла по-яка от желязото. Отвели го на канарата. Тя била много страшна. Оня, който паднел от нея в пропастта, жив не оставал. Палачите надвесили момчето и го блъснали. Но Лю-трети не трепнал, нито се уплашил. Той само протегнал своите чудни крака, удължил ги, додето стигне дъното на пропастта, и стъпил на здрава земя. Главата му останала горе.